Знаем, че добавките в храните, означавани с „Е“, не са букет от витамини, но известно ли ни е, че някои от тях буквално залагат бомба в организма ни, като увреждат ДНК? Така създават сериозен риск от рак. И още по-лошо – могат да се предадат в поколението ни.
Най-жестоките убийци се оказват оцветители. Български генетици изследваха 20 Е-та, за 6 данните им са категорични: те опасно променят ДНК дори в много по-ниски концентрации от сега разрешените. За да са безопасни, Е-тата трябва да са в дози, от 10 до 100 пъти по-малки от нормативно приетите. Списание 8 видя на живо в лабораторията истината за Е-тата.
инфо: spisanie8.bg
„Като чета какво пише на опаковката, ми се струва по-безопасно да изям нея, отколкото съдържанието й.“ Така реагира един приятел, докато броеше колко Е-та са споменати сред съставките на популярно детско лакомство – повече от пръстите на ръката! Какво пък толкова? Нали има органи за контрол на храните, които следят на пазара да се появяват само такива, които не вредят на здравето. Това, което намираме по щандовете в магазините, ако не полезно, би трябвало да е поне безопасно. Ами ако самият критерий за безопасност е сбъркан?
На пазара почти няма пакетиран или консервиран продукт без добавки, известни още като „Е-та“. Тези добавки са няколко групи – консерванти, стабилизатори, оцветители, подсладители, набухватели, емулгатори. Най-общо казано, целта им е да направят продуктите по-трайни, по-вкусни и по-привлекателни за окото.
В Европейския съюз одобрени за употреба са няколкостотин, регламентирана е и допустимата им концентрация в продукта. На опаковките не пише каква е тя, но е задължително Е-тата да са упоменати. Презумпцията е, че се съдържат в допустимите количества.
ЧУВСТВИТЕЛНО
И тук стигаме до важния въпрос – дали тези допустими количества са безвредни. Не, не са. Поне 6 Е-та – сред които консервант, 3 оцветителя, добавка за енергийни напитки и популярна съставка на аналгетици – са в концентрации, които могат да доведат до рак!
Доц. д-р Георги Милошев – ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН, е изследвал 20-ина Е-та и е публикувал резултатите за 6 от тях. Той е усъвършенствал метод за оценка на въздействието на Е-тата върху ДНК. Неговият метод е от 100 до 10 000 пъти по-чувствителен от използваните досега.
Доц. Милошев обяснява:
„Когато допустимите количества на различните добавки в храните са били определяни, никой не е изследвал въздействието им върху ДНК. А ДНК е матрицата на живота и е първият етап, на който могат да възникнат увреждания, водещи до патология в организма. За съжаление, преди повече от 30 – 40 години токсичността на хранителните добавки и консерванти е определяна с експерименти върху мишки. Следяло се е при какви количества настъпват малформации и увреждания в различните органи на моделните обекти (черния дроб, кръвоносната система и др.), както и кога животното се разболява от рак. Така по аналогия се преценява колко е безопасната доза за човека. И дотук.“
ШЕСТ РИСКА
Използвайки своя по-модерен и много по-чувствителен метод за отчитане на въздействието на вещества върху ДНК, доц. Милошев проверява дали наистина допустимите концентрации на Е-та са безопасни. Изследва въздействието на приблизително 20 добавки върху ДНК и успява да публикува получените резултати за шест от изследваните Е-та в научна публикация, излязла неотдавна в престижното списание Food Science and Technology.
Това, което доц. Милошев и неговият екип са проверили, е въздействието на изследваните Е-та върху генома (върху ДНК). Публикуваните досега резултати са за един консервант – натриев нитрит Е 250; три оцветителя: индиго кармин Е 132 (дава виолетов цвят), еритрозин Е 127 (оцветява в червено) и фаст грийн Е 143 (зелен цвят); добавката кафеин (или кофеин) – много използвана в енергийните напитки; и четири-амино-антипирин (с приложение във фармацевтичната индустрия, добавян към аналгетици).
инфо: spisanie8.bg