Хората разказват: Как се пие в Северозапада – край с колоритен диалект и още по-колоритна алкохолна култура

А ето и нещо за доброто настроение.

Северозападът е митичен и мистичен край, известен с необятни пущиняци, колоритен диалект и още по-колоритна алкохолна култура. Всички сме виждали в нета изрази като „Бах тоа пръч, пиеш като жъден!“ и други бисери на врачанската трапезна мисъл. Като представител на коренното население на Северозапада на мен не ми е нужна помощта на Google. Ще ви споделя от преки наблюдения как се пие в този юнашки български край. Запазени са некои диалектни особености, но умерено, щото се надяваме да ни разберат и в Силистра.

В Лом и ломските села се пие до сбиванье. Слуша се старо сръбско, а на „Зашто су ти косе побелеле, друже“ си кинеш ризата и викаш: „Удрииии!“. След третата рикия (имам предвид след третата бутилка) става сбиваньето.

То обикновено е заради некоя кръшна млада циганка, или щото нема пари за още пиенье. Тукашните битки са като в каубойска кръчма, сериозна работа. Кръвта се лее като в „Рамбо“ 2. Това налага намесата на органите на властта. Изтрезнева се с бистра дунавска водица в ломския арест.

Във Враца и врачанските села сбиваньето не прекратява пиеньето и затова се пие до паданье. И тук се бият след третата рикия (имам предвид след третата дамаджана). Боят обикновено се инициира от пустиняци като Цеко, Цоко, Пеко и други представители на врачанската именна система. У Враца не се бият заради кръшни циганки, а на тема „кой е по-голем мъж“. Винаги има обаче некой баце, който разтъминя биещите се пустиняци и после продължава да се кърка. Ако паднеш ничком, или ако наколенчиш, както казват врачане, требва да спреш да пиеш.

Наколенчването се приема за регламентиран нокаут, независимо дали е предизвикано от пиенье или от биенье. Важно е да се знае, че наколенчилото лице се ескортира до дома от двама ортаци под съпровода на „Носят ме, мамо, влачат ме“ и викове: „Сиреньееее!“

В Мездра и мездренските села се пие бира за страх. Не че бирата е марка „За страх“ или пък тукашните ги е страх от нещо. Пие се толкова много бира, че страх да те хване. Кореняците наричат местното пиво „мъжка лимонада“. Лимонада, лимонада, ама се вледеняваш след десетата.

Баш пиячите на бира обаче консумират и квалитетни марки. Кеф ти кенче, кеф ти бутилка, и по-тузарско някак си, американска работа.

Понеже Мездра е железничарски град, тук се слуша железна музика (метъл). Изобщо не се спира да се пие, докато кръчмарят не затвори кръчмата. А човекът затваря, щото му писна да пият „на тефтер“ и да му чупят инвентара.

ЗАБЕЛЕЖКА: Сама жена на бара в Мездра не се закача! Местните мадами не са лесни и владеят до съвършенство юмручния бой, удари с глава и изкуството да мятат бирени бутилки по натрапници. Веднъж даже един албански тираджия си изпати, а уж албанците са така, по-курназ.

Във Видин и видинските села се пие до беганье. Има известни прилики с ломското пиенье, обаче тука се натега на отелово вино. Вместо чаша се използва еднолитров буркан. Като свърши отеловото, отваряш и бидоня с гъмзата, дето се пази за сватбата на детето. Като свърши и гъмзата, ставаш и казваш:

„Я че бегам от тоя град!“

После палиш белата „Лада Нива“, дето снощи си я измил на Дунава, и почваш да бегаш от града. След три литра гъмзово вино обаче шофьорските умения са силно намалели и обикновено паркираш принудително некъде в царевичака край село Арчар. Никогиш не си зарязвай белата „Нива“ да нощува край с. Арчар, а ако все пак ти се случи, на другия ден по-добре изобщо не я търси.

В Монтана, Берковица и околните села се пие до свиренье. И тук са запазени некои характеристики на ломското пиенье, но след третата рикия (имам предвид след третия буркан) си пускаш Берковската духова музика.

Всичко налично се превръща в импровизиран музикален инструмент и почва яка свирня. Голият тумбак става тъпан, масата се превръща в барабани (по съвместителство и в дансинг), чиниите и чашите стават чинели, празната бутилка – тромпет. А ако си кльощав, свириш на ребра, боботейки като бас китара. Те тогава требва да спреш да пиеш, иначе има опасност да те защури и да рипнеш у Огоста, а тава не требва да се допуща.

Мога още много да ви разказвам за Северозапада, но трябва да си оставя нещичко и за другия петък. И накрая един съвет: Мислете за чернаго брата (за черния дроб) и консумирайте отговорно и умерено. Наздраве!

Източник: Монитор