„Толкова обикновено, колкото баркодът”, твърди новинарски репортаж по NBC News, обсъждайки чипирането на деца – и вероятно на възрастни, също така – като неизбежна технология на бъдещето ни.
от Клеър Бърниш
Репортажът на NBC изглежда доста безобиден, наблягайки на най-кошмарния сценарий за всеки родител – изведнъж не могат да намерят детето си никъде – за да пробутат мнимите ползи от инжектирането на деца с микрочипове.
Изгубените деца, или тези, които са отвлечени, лесно биха били разпознати и върнати на безопасност вкъщи, заявява пропагандният репортаж.
„Ако ще спаси детето ми, няма такова нещо, което да е твърде крайно”, казва Стефани Родригез-Нийли, майка на четири деца, в интервю за репортажа на NBC.
„Чипирането би било допълнителна защита, ако нещо лошо се случи”.
Вероятно е права, дори и само в един аспект. Микрочиповата технология ще направи разпознаването прост, лишен от суетня процес, точно както военните го замислят – подробност, която сама говори за себе си.
Голямо противоречие ври около тези чипове – с размер на „оризово зърно” и се инжектират под кожата, където могат да бъдат сканирани, за да се идентифицира индивидът, аналогично на баркода.
„Ако един малък чип с размер на оризово зърно би могъл да предотврати трагедия, мисля че повечето родители биха си казали – мисля да го направя”, твърди Родригес-Нийли.
Пренебрегвайки, че технологията е насърчавана не само от ръката на правителството, но и от военните, твърдението на Родригес-Нийли показва точно как базираната на страх пропаганда създава доброволни участници в не много почтени програми.
Както показва репортажът на NBC, приятелите на младата майка гледат на чипирането с доста повече подозрение.
„Слагаш батерия в детето си, слагаш чип в детето си. И къде е границата?”, отвръща Кери Леви, член на Групата на майките от Тампа Бей, както Родригес-Нийли.
„Това е прекалено. Става дума за дете”.
Въпреки опитите чипирането на човеци да се пробута като безобиден технологичен напредък, досега правителството не успява да убеди повечето хора, че в крайна сметка няма да бъде използвано за престъпни цели.
В крайна сметка, същите чиновници, рекламиращи шумно ползите му сега, няма да са безкрайно на служба и как то ще бъде използвано в бъдещето, може да се промени.
Скептиците с право изглеждат притеснени от приликата на чипирането с татуировките и другите каталогизирания на хора, извършвани от противниковите страни по време на Втората световна война.
Ако притесненията от правителството на САЩ не са достаъчни, казват някои, представете си ако вражески сили го използват за собствени деццели.
„Хората трябва да знаят, че в момента се правят тестове”, обяснява експертът по електроника Стюарт Липов в репортажа.
„Военните на само тестват това, но вече оползотворяват качествата му. Въпросът не е дали ще се случи, а кога”.
Гледайки на чипирането само като на обикновен метод за идентификация, шумно рекламиран от властите, дори и да изглежда като „конспиративна теория”, самото подриване на анонимността, което технологията поражда, трябва да разревожи дори и по-доверчивите индивиди.
„Когато баркодовете се появили през шестдесетте години на миналия век, хората били ужасени. Бояли се от тях и не разбирали замисъла им”, продължава Липов.
„Днес те са нещо толкова нормално, че дори не ги забелязваме. До голяма степен същото ще е и с микрочипа”.
Баркодовете обаче идентифицират продукти. Имплантирането на микрочип под кожата на човек едва ли може да се счита за инванзивност от същата степен.
Всъщност, имплантирането на подобни чипове на деца трябва да предизвиква съвсем различен дебат – къде свършват правата на малолетните и кога чипирането ще засегне живота им като зрели хора? Ами ако чипираното сега дете по-късно реши, че не е съвсем съгласно с програмата?
Макар и репортерът на NBC, Родригес-Нийли и Липов привидно да са съгласни, че трябва да се подготвим да приемем неизбежното, повечето хора разбираемо не желаят да се хвърлят с главата напред в една бъдеща Оруелова вероятност.
Източник: Последен век