В училище са ви научили на няколко основни неща, които са ви подготвили за живот, в който едва разбирате и най-простите неща в този сложен свят. Не е много, но само с това разполагате. И сега ще ви го отнемем. Оказва се, че всъщност и малкото, което сте мислели, че разбирате, всъщност никой не го разбира.
Водата е най-странното вещество на Земята
Водата не се държи като никое друго вещество на планетата. С нея можете да правите всякакви магии, защото тя играе по собствени правила.
Например, много основен принцип на материята е, че течностите изпълват по-малко обем, когато замръзват и се втвърдяват. Причината е, че молекулите се сбиват по-близо една до друга. Водата обаче, за разлика от всичко останало, всъщност се разширява, когато замръзне. Затова ледените кубчета плават – за разлика от останалите вещества, замръзналата версия на водата е по-лека и с по-малка плътност от течната. Защо? Никой не знае.
Времето е относително и може да не съществува
Когато учените правят откачените си уравнения, те не включват времето като фактор. Защо? Защото времето няма значение за тях. Уравненията работят независимо дали времето върви напред, назад или настрани. Всъщност, що се касае до физиката, времето е просто илюзия.
Разбира се, трудно е да се каже, че времето е илюзия, когато всички го изпитваме еднакво, но там е работата: не е така. Според Айнщайн, изпитваме времето относително. Някой, който сяда, всъщност старее по-бавно от някой, който бяга маратон. И това не е просто някакъв експеримент без реални последици. GPS сателитите трябва да вземат относителността предвид, защото времето буквално върви по-бавно на борда на сателита, отколкото на Земята. Това означава, че астронавтите на Международната космическа станция се връщат по-малко остарели от колегите си на земята, защото времето се движи по-бързо тук, отколкото в космоса. Говорим за почти неизмеримо малка разлика разбира се.
Растенията комуникират и извършват сложна аритметика
Ами, ако ви кажем, че растенията смятат по-добре от вас? Учените наскоро са открили, че растенията могат да пресмятат математически уравнения. Правят го като изчисляват с колко скорбяла разполагат в резерв за през нощта, защото растенията генерират храна за себе си само през светлата част на деня.
Разбира се, те пак нямат мозъци, така че не го правят съзнателно. И макар да нямат собствен език, това не означава, че не комуникират. Сещате ли се за аромата на прясно окосената трева? Това всъщност е ранената трева, викаща за помощ. Растенията не комуникират със звуци, а с миризма. И може да нямат нервна система като нас, но имат първична нервна структура, която им позволява да усещат нещо като болка.
Пи е най-странното число
Числото Пи е всичко. Наистина всичко. Известно е като „нерационално число“, което означава, че не може да бъде изписано цялото или изразено като дроб. Ако се опитате да изпишете цялото число Пи на лист хартия, тогава ще ви трябва много хартия и много време, защото цифрите продължават до безкрайност. Не можете да поберете Пи във вселената. И понеже цифрите са произволно разпръснати и никога не се повтарят, няма как да го знаете.
Това означава, че не можем наистина да изчислим обиколката на кръг, защото не знаем на колко е равно Пи. Можем само да се доближим до него – изчислили сме го до 10 трилиона знака след десетичната запетая.
Космосът може да има 11 измерения
Науката едва сега започва да разбира истинската природа на космоса, но популярното схващане за момента е, че космоса има 11 измерения. Това означава, че нещата могат да се движат нагоре и надолу, наляво и надясно, назад и напред, както и в осем други посоки, които просто не знаем и не разбираме.
Няма как да ви го обясним, затова ще споменем за Едуин Абът, който през 1884г е написал романа „Плоската земя“. Това е история, чието действие се развива в двуизмерен свят. Жителите на Плоската земя могат да се движат напред и назад или наляво и надясно, но нямат разбиране за нагоре и надолу. Историята разказва за това какво се случва, когато триизмерен човек се опита да комуникира с двуизмерните. 2D човекът не може да види 3D пришълеца, защото няма схващане за горе и долу, така че за него той е просто глас в главата му.
По същия начин, ние нямаме представа какво се случва в по-високите измерения, защото не можем да ги видим или осъзнаем. Учените обаче подозират, че измеренията съществуват, защото понякога частици изчезват от нашата вселена и се появяват другаде – откачен феномен познат като „тунелен ефект“. Учените подозират, че тези частици пътуват през по-високо измерение, за да стигнат до друго място.