На територията на България разработените извори на минерална вода са малко над 220. По-голямата част от тях се намират в южната част на страната и представляват естествени находища. В Северна България изворите са близо 80, като по-голяма част от тях са образувани от сондажи. Уникалността на българското минерално водно богатство обаче не е в броя на изворите, а най-вече в разнообразието на съдържанието им и на лечебните качества.
На сравнително малката ни територия има както студени води – например Вонеща вода – 12 градуса по Целзий, така и много горещи като този в Сапарева баня с температура над 100 градуса.
Според съдържанието специалистите отчитат присъствие на почти всички видове – по-слабо и по-силно минерализирани, хидрокарбонатни, сулфатни, хлоридни, натриеви, калциеви, магнезиеви, въглекисели, радонови, сулфидни.
Всички те активно помагат при лечението на различни заболявания. Помагат, ако знаем как да ги използваме и разполагаме с условията за това.
Един бърз панорамен поглед над здравната карта на България показва обаче, че далеч не всички разработени находища на минерална вода се използват пълноценно и по предназначение. На много места водите буквално изтичат в канавките.
Чешмите, ако има такива, се използват най-вече за пералня, а много от сондажите са задръстени от боклуци и тинята на последните дъждове.
А как ли да разберем какво е съдържанието и приложението на минералната вода и дали въобще е годна за пиене?
На този въпрос все още трудно ще намирате достоверен отговор, защото на много от изворите липсват каквито и да било информационни табели със съдържанието и препоръчителния начин на приложение на водата.
Коя вода за какво е полезна
Минералната вода не бива да се използва безразборно, съветват балнеолозите. Към нея трябва да се отнасяме като към профилактично, но и лечебно средство. Благотворното й въздействие зависи най-вече от точната дозировка и начина на приложение. При несъобразена употреба е напълно възможно не само да не се постигнат очакваните подобрения, но и да се активизират противопоказни реакции на организма, затова е задължително курсът да се започне след консултация с лекар балнеолог.
Използването на минералните води за лечение включва няколко възможности:
– Питейно балнеолечение, което означава приемане на минерална вода по рецептура.
– Външно балнеолечение – чрез потапяне в минерални басейни, вани, душ катедри, обливане с различни душове и т.н.
– Инхалации, иригации, гаргари, подводно-чревни вани, влагалищни промивки, които трябва да се правят от обучен терапевт.
Основни типове минерални води в България
Много от българските минерални води са богати на соли на метасилициевата киселина, на флуор и радон. Повечето от водите в Южна България и по Черноморието са с относително високо съдържание на натрий и калий за сметка на калция, което им придава мек и приятен вкус.
Силициевите минерални води са с висока температура и с минерални соли над 50 мг/л. Съдържат азот, който е 90% от газовия им състав. Лечебният ефект се дължи на метасилициевата киселина, която превръща водата в защитен слой, който обгръща възпалената стомашна лигавица при язва и хроничен гастрит, предпазва от дразнещото действие на храната и така съдейства за пълното лечение. Подходящи са при стомашно-чревни заболявания, зъбен кариес, подобряват смущенията в обмяната на пикочната киселина, забавят атеросклеротичните процеси. Такива са водите в Девня, Сандански, Марикостиново, Кортен, Ягода и др.
Флуорни води са тези, които съдържат флуор над 1.5 г/л. Биологично активният елемент флуор действа като стабилизатор на урината, възпрепятства утаяването на минерални соли и образуването на камъни и пясък в бъбреците. Флуорните води са високоефективни при профилактика на зъбен кариес. Имат значение за вкостяването и изграждането на нова костна тъкан, предпазват от остеопороза. Могат да се пият в малки дози за определен брой дни. Не трябва да се приемат като трапезна вода, защото водят до поява на хронична флуороза. Водите със съдържание на калций или сулфидни елементи лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, препоръчват се при интоксикации на работещи и живеещи в среда с аерозоли на тежки метали.
Сулфидните (серни) нискоминерализирани води съдържат сероводород. Такива са водите в Кюстендил, Сапарева баня, Благоевград и др. Прилагат се само по предписание на лекар балнеолог.
Радоновите води съдържат радон до 2 г/л и са с температура над 30 градуса. Те регулират мастната обмяна и редуцират телесното тегло. Такива са водите в Момин проход, Долна баня, Стрелча, Добринище, Велинград – Чепино, Павел баня и др.
Йодно-бромните води са ефективни при понижена функция на щитовидната жлеза. Въглекиселите води укрепват сърдечно-съдовата система. Магнезиевите води се прилагат при неврози и стресови състояния и са особено ефективни при процедури за регулиране на теглото.
Богатите на желязо и арсен води се препоръчват при анемии. Водите с метасилициева киселина имат силен антиейдж ефект.
Слабоминерализираните и хидрокарбонатно-сулфатните водинормализират дейността на храносмилателните и отделителните органи, полезни са и при заболявания на дихателната система.
Най-популярните лечебни извори в Югозападна България
Кюстендил – водата е слабо минерализирана, сулфидно-сероводородна, силициева, флуорна, сулфатно-хидрокарбонатна-натриева с литий. Прилага се външно за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, нервната, половата система, при стерилитет, заболявания на кожата и изгаряния. За пиене се препоръчва при професионални и обменно-ендокринни заболявания.
Сапарева баня
Минералната вода е най-горещата у нас – 101 градуса. Тя е и с най-високо съдържание на флуор, също е сулфидно-сероводородна, сулфатно-хидрокарбонатна-натриева, с литий. Прилага се при заболявания на опорно-двигателната и нервната система. С доказани характеристики за лечение на остеопороза и зъбен кариес.
Сандански
На територията на града извират 20 минерални извора, които се събират в две зони. Водата е слабоминерализирана, хипертермална, флуорна, силициева, сулфатно-хидрокарбонатна-натриева, със съдържание на сероводород и радон. Прилага се инхалационно при алергични бронхити, бронхиална астма. Външно – при заболявания на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система, кожни и гинекологични заболявания. Профилактично при остеопороза и зъбен кариес.
Добринище
Водата е слабоминерализирана, хипертермална, флуорна, силициева, хидрокарбонатно-сулфатна. Прилага се външно при заболявания на опорно-двигателния апарат и нервната система и за лечение на половата система. Има ограничено питейно приложение при бъбречно-урологични и обменно-ендокринни заболявания.
Рупите
Водата е средноминерализирана, сулфатно-хидрокарбонатна-натриева, флуорна, силициева, със завишено количество сероводород, радон, калций и магнезий. В минералната вода се съдържа ценен биопланктон от микроводорасли с много добри лечебни качества. Прилага се питейно при стомашни заболявания, ако се дегазира, е подходяща и за заболявания с повишена киселинност. Подходяща при бъбречно-урологични, обменно-ендокринни и професионални заболявания. Високоефективна за външно приложение – при заболявания на опорно-двигателния апарат, гръбначния стълб, нервната система, половата система, стерилитет.
Минерална вода Марикостиново
Това е уникален балнеоклиматичен и калолебечен курорт с ценна минерална вода и гейзерна лечебна кал, образувана на мястото на самия извор. Препоръчва се за балнеолечение и профилактика на заболявания на опорно-двигателния апарат, на гръбначния стълб, нервната система, половата система и стерилитет.
Как се пие минералната вода
Минералната вода се пие на празен стомах, от 10 до 60 минути преди хранене и на бавни глътки. Възможно е дозата да се пие веднъж на ден, когато водата се приема като слабително средство.
Дневната доза се определя от лекар балнеолог. Най-често обаче дневното количество трябва да е от 600 мл до 2 литра и да се раздели на три порции. Лечението започва с по-малки дози, които постепенно се увеличават до оптималния минимум.
В зависимост от заболяването и състава на минералната вода е възможно да се назначи лечение с прием вечер преди лягане, за да се използва качеството й на разредител на течностите в организма, или след хранене. Радоновите и богатите на желязо води например се пият след хранене – за по-добра резорбация.
Температурата на минералната вода при пиене трябва да е умерено топла (38-40 градуса) – за най-бърза резорбация от организма. Водата с висока температура има успокояващ ефект при стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания. Водата с ниска температура е препоръчителна при запек.
Съхраняване на минералната вода – препоръчително е да се съхранява в бутилки и съдове, далеч от слънчева светлина. Наливането в чаша да става бавно и без разклащане пише novamesta.com.
Източник: lekuvai.bg