Умни животни: Невероятните способности на животните, които науката доказа

Представете си гарван, който ви наблюдава от покрива.

Не грачи. Не се паникьосва. Просто стои там и ви гледа така, сякаш току-що е разбрал нещо за вас, което вие самите още не знаете.

Дълго време хората са приемали, че интелигентността е почти изцяло човешка територия. Ние говорим, пишем, строим градове, правим машини, изпращаме апарати до други планети и после напълно естествено решаваме, че останалите живи същества просто „реагират по инстинкт“.

Само че природата обича да разваля човешкото самочувствие.

Колкото повече учените наблюдават животните, толкова по-ясно става, че умът не изглежда само по един начин. Гарванът не мисли като човек. Пчелата не решава света като делфин. Кучето не разбира думите както ние ги разбираме. Но всяко от тези животни има свой начин да запомня, да избира, да общува и да решава проблеми.

А понякога резултатите са толкова изненадващи, че човек започва да гледа на животните малко по-внимателно.

Папагалът Алекс, който не беше просто „папагал“

Папагалите имат една особеност — могат да звучат подозрително човешки. Затова дълго време хората ги приемали като пернати имитатори. Казваш „здравей“, птицата повтаря „здравей“, всички се смеят и случаят приключва.

Но през 70-те години американската изследователка Айрийн Пепърбърг започва работа с африкански сив папагал на име Алекс. Целта ѝ не е да го превърне в атракция, а да провери нещо много по-интересно: може ли папагалът да използва човешки думи със смисъл?

Папагалът Алекс и изследванията върху животинската интелигентност

Годините работа с Алекс показват, че той може да различава цветове, форми, материали и количества. Когато вижда предмет, в някои задачи успява да отговори не просто с произволна дума, а според това какво го питат — какъв е цветът, каква е формата, от какво е направен.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Български титани: Аспарух – човекът, който създаде България

Хоталич край Севлиево: историята на един изгубен средновековен град

Това не е разговор в човешкия смисъл. Алекс не е седял да обсъжда философия или времето навън. Но не е бил и обикновен „магнетофон с пера“. Той показва, че поне част от научените звуци могат да се свързват с реални свойства на предметите.

За птица, която много хора биха подценили още от входа, това е доста силен отговор.

Гарваните, които не е добре да ядосвате

Ако папагалът Алекс разбива представата за „говореща играчка“, гарваните разбиват друга представа — че малкият мозък означава малко мислене.

Гарвановите птици са сред най-впечатляващите решавачи на проблеми в животинския свят. Особено известни са новокаледонските врани, които използват пръчки и други предмети, за да достигат храна. Те не просто вземат нещо случайно и го бутат в дупка. В природата и в експерименти показват умение да избират подходящ инструмент, да го използват в правилния момент и понякога да изпълняват поредица от действия, за да стигнат до наградата.

Това вече не прилича на случайност.

Представете си птица, която разбира, че една пръчка може да помогне да се достигне до друга пръчка, а втората — до храна. Това звучи като проста задача, докато не се сетим, че доста хора губят търпение още при сглобяване на мебел от кашон.

Гарваните имат и друга неприятна за нас дарба — запомнят лица. Ако човек ги тормози, те могат да го разпознават дълго време след това. Понякога дори други птици около тях започват да реагират на същия човек.

Затова следващия път, когато гарван ви гледа от покрива, не бъдете прекалено сигурни кой точно кого изучава.

Кучето Chaser и стаята с 1022 играчки

Всеки стопанин е убеден, че кучето му разбира всичко. Особено когато става дума за думи като „разходка“, „ядене“ или шумолене на пакет с лакомства.

Но бордър колито Chaser вдига летвата много по-високо.

Куче бордър коли сред много играчки

То е обучавано от психолога Джон Пили и с времето научава имената на 1022 предмета. Не става дума за „донеси каквото и да е“. Chaser можело да различава конкретни играчки по име и да избира правилната сред огромен брой други.

Това е впечатляващо, защото показва не просто добра памет, а способност да се свързва звук с определен предмет. Кучето чува име, търси съответния обект и го избира сред много възможности.

Разбира се, Chaser не е разбирало езика като човек. Не е пишело есета и не е спорело за граматика. Но е показало, че кучешкият ум може да бъде много по-гъвкав, отколкото обикновено си представяме.

И тук има нещо забавно. Ако едно куче може да запомни над хиляда играчки, вече е малко неудобно човек да каже, че е забравил къде е оставил ключовете си.

Шимпанзето Ayumu и паметта, която засрами хората

Шимпанзетата са наши близки роднини и затова често очакваме от тях умни поведения. Те използват инструменти, учат чрез наблюдение, имат сложни социални отношения и могат да решават различни задачи.

Но един експеримент от Япония става особено известен.

Младото шимпанзе Ayumu участва в тестове с числа на екран. На екрана за кратко се появяват цифри, след което се скриват. Задачата е животното да докосне местата им в правилния ред.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Изгубеният град под пустинята – Атлантида на Сахара

Учени: Телата на хората, погребани през последните 30 години не се разлагат

Ayumu се справя толкова добре, че видеата от експеримента изглеждат почти нереални. Числата мигват за части от секундата, изчезват, а шимпанзето спокойно посочва правилните места. Много хора, които гледат тези записи, реагират по един и същи начин: „Чакай, как изобщо го направи?“

Това не означава, че шимпанзетата са „по-умни от хората“ във всичко. Но показва, че в определен тип краткотрайна визуална памет те могат да бъдат изключително силни.

Природата явно не раздава способностите по човешка таблица.

Пчелите, които не са просто малки летящи работници

Пчелата изглежда като същество, което няма време за сложни мисли. Лети, събира нектар, връща се в кошера и продължава. Мозъкът ѝ е миниатюрен в сравнение с човешкия.

И въпреки това пчелите са удивителни.

Те се ориентират в пространството, запомнят места, различават цветове и модели, учат се от награди и могат да предават информация за посоката и разстоянието до храна чрез прочутия си „танц“.

Още по-интересно е, че изследвания показват способности, свързани с количества. Пчелите могат да бъдат обучени да различават числови отношения, а експерименти показват, че могат да подреждат „нула“ като най-малка стойност в числова последователност.

Това звучи почти абсурдно, когато си представим колко малък е мозъкът на пчелата. Но точно тук е урокът: интелигентността не е само въпрос на размер. Понякога малката система, ако е добре пригодена за задачите си, върши невероятна работа.

Пчелата няма нужда да пише роман. Тя трябва да намира цветя, да се връща у дома, да общува с кошера и да оцелява. И го прави с впечатляваща точност.

Делфините и огледалото

Делфините отдавна имат репутация на едни от най-интелигентните животни. Те общуват активно, живеят в сложни социални групи, учат се, играят и показват поведение, което от години интригува учените.

Един от най-известните тестове е огледалният тест. Идеята е проста: ако животното има белег на тялото си и използва огледалото, за да го разгледа, това може да показва някаква форма на разпознаване на собственото отражение.

При бутилконосите делфини има изследвания, които подкрепят идеята, че те могат да използват огледало, за да наблюдават части от тялото си. Това не е доказателство, че делфинът мисли за себе си като човек. Но е сериозен знак, че пред нас стои животно с много сложен ум.

И тук трябва да сме внимателни. Огледалният тест не е универсален изпит по интелигентност. Някои животни може да са изключително умни, но да не се интересуват от отражението си или да възприемат света по друг начин.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Картата на Пири Рейс от 1513 г. – показва Антарктика без лед векове преди откриването

Гении преди времето си: Питагор – числата като код на Вселената

С други думи: ако едно животно не се познае в огледалото, това не означава автоматично, че е глупаво. Може просто тестът да е измислен от същество, което много обича да се гледа в огледало.

Октоподът, който сякаш е дошъл от друга планета

Октоподът заслужава специално място в тази история, защото неговият ум е странен по начин, който трудно се сравнява с нашия.

Той няма лице, което да разчитаме като човешко. Няма ръце, но има осем пипала, които действат с невероятна гъвкавост. Може да се промъква през тесни отвори, да отваря капаци, да използва предмети, да сменя цвета и текстурата на кожата си и да решава задачи, които изглеждат изненадващо сложни за мекотело.

Октоподите не са близки роднини на хората, кучетата, гарваните или делфините. Те са тръгнали по съвсем различен еволюционен път. Именно това ги прави толкова интересни. Те показват, че сложното поведение може да се появи в много различни форми, дори при животни, които изглеждат напълно чужди на нашия начин на живот.

Ако гарванът е малък пернат стратег, октоподът е подводен майстор на бягството.

Кой е най-умен?

Това е въпросът, който звучи най-лесно и се оказва най-грешен.

Няма проста класация. Не можем честно да кажем: гарванът е първи, делфинът втори, кучето трето, а пчелата участва само заради стара слава.

Интелигентността не е едно умение. Тя е цял набор от способности — памет, ориентация, решаване на проблеми, социално поведение, комуникация, учене, използване на инструменти, самоконтрол.

Едно животно може да е изключително добро в нещо, което за друго е безполезно. Пчелата няма нужда да отваря буркан. Октоподът няма нужда да запомня имената на играчки. Кучето няма нужда да прави пчелен танц. Гарванът вероятно няма никакъв интерес към човешките класации, освен ако не може да открадне нещо лъскаво от тях.

И точно това прави темата толкова интересна.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Бермудският триъгълник: Най-голямата мистерия на океана или просто добре прикрита истина?

Зона 51: Тайните зад най-засекретената база в света

Животните не са хора с пера, козина, люспи или пипала. Те са други решения на същия голям проблем: как да оцелееш в сложен свят.

Природата е по-умна, отколкото изглежда

Най-забавната част е, че животните не са станали по-умни изведнъж. Те винаги са били такива. Просто ние дълго време сме ги гледали през прекалено човешки очи.

Когато папагалът повтаря дума, може би не винаги „просто имитира“.

Когато гарванът ви наблюдава от покрива, може би не стои там без причина.

Когато кучето донесе правилната играчка, може би не е просто късмет.

Когато пчела кацне върху цвете, зад това малко движение стои цяла система от памет, ориентация и избор.

Колкото повече научаваме за животните, толкова по-ясно става, че природата не е създала само един вид интелигентност. Създала е много.

Някои лаят. Други грачат. Трети танцуват в кошера. Четвърти се измъкват от аквариум.

А ние най-сетне започваме да разбираме, че въпросът не е дали животните мислят като нас.

Въпросът е колко дълго сме били твърде заети да се смятаме за най-умните в стаята.

За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: Изумително

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Войната срещу ему: Истинската история за птиците, които надхитриха австралийската армия

Сократ Киршвенг: Убиецът с теслата, който потресе България