На 26 януари 1972 година самолет на югославската авиокомпания JAT излита по редовния си маршрут през Европа. Полетът е JAT Flight 367 — McDonnell Douglas DC-9-32, който пътува по линията Стокхолм – Копенхаген – Загреб – Белград.
На борда има 28 души: 23 пътници и 5 членове на екипажа. Сред тях е 22-годишната стюардеса Весна Вулович. Тя не е трябвало да бъде на този полет. Според разказите името ѝ е объркано с това на друга стюардеса, също на име Весна. Така случайността я поставя на борда на самолет, който скоро ще се превърне в част от една от най-необичайните истории в авиацията.
След междинно спиране в Копенхаген машината продължава към Загреб. Самолетът се намира на височина 10 160 метра, когато се разпада във въздуха над тогавашна Чехословакия. Според официалната версия причината е експлозия, свързана с взривно устройство в багажното отделение.
Останките падат край село Србска Каменице, в днешна Чехия. От всички хора на борда само Весна Вулович е намерена жива.
Катастрофата, която я превръща в световен случай
Разпадането на самолет на такава височина почти не оставя шанс за оцеляване. При подобна катастрофа хората са изложени на ударната вълна, рязка декомпресия, екстремен студ, липса на кислород и падане с огромна скорост. Повечето пътници и членове на екипажа загиват при самото разрушаване на самолета или при падането на отломките.
Весна оцелява, защото не пада сама през въздуха. Смята се, че остава заклещена в част от фюзелажа, вероятно в задната секция на самолета. Тази част се отделя от машината и пада отделно. Именно това обстоятелство е сред най-често посочваните фактори за оцеляването ѝ.
Споменава се и ниското ѝ кръвно налягане. Според някои обяснения то може да е помогнало тялото ѝ да понесе внезапната декомпресия и шока, макар че основната роля остава свързана с начина на падане и мястото на удара.
Корпусът на самолета частично поема удара. Падането завършва в заснежен и горист район, а снегът, дърветата и наклоненият терен вероятно намаляват силата на сблъсъка. Нито един от тези фактори сам по себе си не би бил достатъчен, но заедно създават изключително рядка комбинация.
Така Весна Вулович се оказва единственият жив човек сред останките на JAT Flight 367.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Бермудският триъгълник: Най-голямата мистерия на океана или просто добре прикрита истина?
Зона 51: Тайните зад най-засекретената база в света
Бруно Хонке — човекът, който стига до нея
Сред първите хора, които се доближават до мястото на катастрофата, е местният жител Бруно Хонке. Той има опит като военен медик от Втората световна война и веднага разбира, че сред отломките има оцеляла жена в критично състояние.
Весна е тежко ранена, но показва признаци на живот. Хонке ѝ оказва първа помощ и помага да остане стабилизирана до пристигането на спасителите. Този момент е решаващ, защото оцеляването ѝ не зависи само от падането, а и от първите минути след него.
След това тя е транспортирана в болница. Травмите са изключително тежки.
Месеци лечение и бавно възстановяване
Весна Вулович получава черепна травма, счупени крака, счупени ребра, счупен таз и тежки увреждания на гръбначния стълб. Изпада в кома и след като се събужда, не помни катастрофата.
В първите етапи след инцидента е временно парализирана от кръста надолу. Лечението продължава месеци. Следват операции, рехабилитация и дълъг процес на възстановяване. Постепенно успява отново да проходи.
Тя не се връща като стюардеса, но продължава да работи за JAT на административна позиция. Въпреки световното внимание, Весна остава сравнително сдържана към собствената си история. Не я представя като подвиг и не търси сензация около нея. За нея това е преживяна трагедия, в която загиват всички останали на борда.
Рекордът на Гинес
През 1985 година Весна Вулович получава официално признание от Guinness World Records за най-високо оцеляно падане без парашут. Посочената височина е 10 160 метра.
Този рекорд я прави известна по целия свят. Името ѝ се появява в книги, телевизионни предавания и статии за необичайни случаи на оцеляване. В Югославия тя се превръща в символ на невероятен шанс и човешка устойчивост.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Картата на Пири Рейс от 1513 г. – показва Антарктика без лед векове преди откриването
Гении преди времето си: Питагор – числата като код на Вселената
Случаят остава един от най-обсъжданите в авиационната история, защото съчетава трагедия, почти невъзможно оцеляване и поредица от обстоятелства, които трудно могат да се повторят.
Живот след катастрофата
Весна Вулович живее десетилетия след катастрофата, но остава белязана от случилото се. Тя няма спомен от самия момент на експлозията и падането. Историята ѝ е възстановена чрез доклади, свидетелства и медицински данни.
По-късно става известна и с гражданската си позиция в Сърбия. Въпреки славата си, тя не изгражда образ на знаменитост около катастрофата. Продължава живота си далеч по-скромно, отколкото световният рекорд би предположил.
Весна Вулович умира през 2016 година на 66-годишна възраст. Името ѝ остава свързано с един от най-редките случаи на оцеляване в историята на авиацията.
На 26 януари 1972 година JAT Flight 367 завършва с трагедия за 27 души. Единствената оцеляла е младата стюардеса, която по случайност се оказва на борда и по още по-невероятна случайност остава жива след падане от височина 10 160 метра.
Историята на Весна Вулович продължава да впечатлява не заради преувеличения, а заради самите факти. Понякога реалността е достатъчно необичайна, без да има нужда от украса.
За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: Изумително
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Български титани: Омуртаг – владетелят, който изгради България отново
Ръкописът на Войнич: Книгата, която никой не успя да прочете вече над 500 години
Сигналът WOW!: Мистериозното послание от Космоса, което никой не успя да обясни
Марсел Фогел: Ученият от IBM, който доказал, че кристалите могат да съхраняват човешката мисъл
Тартария: Изгубена цивилизация или най-голямата историческа конспирация на интернет?
Случаят Дятлов: Загадката около смъртта на деветимата студенти, над 60 години неразгадана мистерия
Тайният живот на Леонардо да Винчи – геният, който скри бъдещето в рисунките си
„Кървавата“ Катерина от рода на Медичите – живот и история
Графиня Елизабет Батори — кървавата легенда на Унгария
Потъналият свят на Йонагуни – Атлантида на Изтока