Историята познава много странни конфликти, но малко от тях звучат толкова абсурдно, колкото случилото се в Австралия през 1932 година. Ако някой ви каже, че една държава е изпратила войници с картечници срещу хиляди големи нелетящи птици и после е била осмяна, защото птиците се оказали твърде добри в бягството, вероятно ще решите, че това е измислица.
Но не е.
Това е историята на така наречената „Война срещу ему“ — едно от най-необичайните събития в австралийската история. Не, Австралия не е обявила официална война на птиците. Няма дипломатически ноти, няма мирен договор и, доколкото знаем, емута не са изпратили посланик с пера на шапката. Но през 1932 година австралийските власти наистина разрешават военна операция срещу големи ята ему, които нанасят сериозни щети върху земеделските земи в Западна Австралия.
И точно защото всичко това е реално, историята е толкова забавна.
Когато фермерите срещат най-неочаквания враг
За да разберем защо изобщо се стига до този странен сблъсък, трябва да се върнем в началото на 30-те години. Светът е в тежка икономическа криза. Голямата депресия удря силно земеделието, цените на пшеницата падат, а много фермери в Австралия се борят не просто за печалба, а за оцеляване.
В Западна Австралия част от земите са обработвани от бивши войници, получили възможност да започнат нов живот след Първата световна война. Идеята е благородна: мъжете, които са служили на страната си, да получат земя, да създадат ферми и да осигурят бъдеще за семействата си.
Само че земеделието в тази част на Австралия не е лесно начинание. Почвата, климатът, сушата и пазарните проблеми вече са достатъчно сериозно изпитание. А после пристигат емута.
Емуто е голяма нелетяща птица, характерна за Австралия. То може да достигне внушителни размери, да се движи бързо и да изминава големи разстояния в търсене на храна и вода. За туристите това може да изглежда екзотично и дори симпатично. За фермерите през 1932 година обаче хиляди ему, преминаващи през нивите, изглеждат повече като перната природна катастрофа.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Бермудският триъгълник: Най-голямата мистерия на океана или просто добре прикрита истина?
Зона 51: Тайните зад най-засекретената база в света
Двайсет хиляди гладни „нашественици“
През 1932 година около 20 000 ему навлизат в земеделските райони около Кампион, в пшеничния пояс на Западна Австралия. Птиците тъпчат посевите, кълват реколтата, разрушават огради и оставят след себе си отворени проходи, през които навлизат и зайци — друг добре познат кошмар за австралийските фермери.
За хората, които вече са притиснати от икономическата криза, това не е смешно. Това е заплаха за прехраната им. Фермерите настояват правителството да помогне, а тъй като много от тях са бивши войници, идеята за използване на военна техника срещу птиците започва да изглежда, поне за кратко, като практично решение.
Тук историята започва да прилича на сценарий, който никой редактор не би одобрил, защото звучи прекалено нелепо.
Правителството изпраща армията.
Не цяла армия, разбира се. Няколко военни, под командването на майор Г. П. У. Мередит от Кралската австралийска артилерия, са изпратени със сериозна задача и още по-сериозно оборудване: две картечници Lewis и хиляди патрони.
Планът изглежда прост. Откриват се големи групи ему, открива се огън, намалява се числеността им и фермерите си отдъхват.
На хартия всичко е ясно.
В австралийската пустош обаче емута очевидно не са чели плана.
Първите изстрели и първото унижение
Операцията започва през ноември 1932 година. Войниците скоро откриват група ему и се подготвят да направят това, което всяка добре обучена военна единица би направила срещу неподготвен противник. Само че противникът се оказва изненадващо неприятен.
Емута не стоят подредени като мишени на стрелбище. Те се разпръскват. Движат се бързо. Разделят се на малки групи. Изчезват зад храсти, променят посоката си и превръщат операцията в нещо, което изглежда по-скоро като лов на сенки, отколкото като военна акция.
Картечниците, които са създадени за съвсем различен тип война, не се оказват особено подходящи срещу бързи птици, пръснати из неравния терен. При някои опити са изстреляни много патрони, но резултатът е далеч по-скромен от очакваното.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
„Кървавата“ Катерина от рода на Медичите – живот и история
Графиня Елизабет Батори — кървавата легенда на Унгария
Това е моментът, в който историята започва да става легендарна. Не защото емута са били непобедими в буквалния смисъл, а защото цялата идея за военна операция срещу тях започва да изглежда все по-комична.
„Партизанската тактика“ на птиците
По-късно майор Мередит ще бъде цитиран с думи, които допринасят много за славата на тази история. Той сравнява устойчивостта на емута с тази на танкове и отбелязва, че птиците изглеждат изненадващо добре организирани. Разказите от операцията описват как групите ему сякаш имат „разузнавачи“, които стоят нащрек и при опасност предупреждават останалите.
Разбира се, не става дума за военна стратегия в човешкия смисъл. Емута просто правят това, което дивите животни правят добре — реагират на опасност, бягат, разпръскват се и използват средата около себе си. Но за пресата и за общественото въображение това е достатъчно. Така се ражда образът на емуто като пернат партизанин, който кара австралийската армия да изглежда безпомощна.
Колкото повече операцията продължава, толкова по-забавна става за всички, които не са фермери в района.
Картечница върху камион — идея, която звучи по-добре, отколкото работи
След първоначалните трудности военните опитват различни подходи. Един от най-известните е опитът да се монтира картечница върху камион, за да могат войниците да преследват птиците по-ефективно.
На теория това звучи като сцена от приключенски филм. На практика австралийският терен не проявява никакво уважение към военната логистика. Камионът подскача, прицелването става почти невъзможно, а емута продължават да бягат така, сякаш участват в състезание, което те самите са измислили.
Това е един от онези моменти, в които природата сякаш тихо се подсмихва на човешката самоувереност.
Пресата намира своята любима история
Не е трудно да си представим как са реагирали вестниците. В свят, изморен от икономически проблеми и тежки новини, историята за армия, която се бори с птици и не постига очаквания успех, е прекалено добра, за да бъде пропусната.
„Войната срещу ему“ бързо се превръща в тема за коментари, шеги и подигравателни заглавия. Самото название „война“ е част от медийния чар на историята. Официално това е операция за контрол на вредители. В общественото въображение обаче тя се превръща в битка между държавата и едни необичайно упорити птици.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Картата на Пири Рейс от 1513 г. – показва Антарктика без лед векове преди откриването
Гении преди времето си: Питагор – числата като код на Вселената
И ако трябва да бъдем честни, птиците изглеждат като по-симпатичната страна в конфликта.
Кой всъщност побеждава?
Военната операция не постига очаквания резултат. Част от емута са убити, но броят им остава далеч по-голям от това, което фермерите са се надявали. Проблемът не изчезва, а правителството в крайна сметка прекратява военната намеса.
По-късно по-практични методи, включително огради, бонуси за отстрел и по-добро управление на земеделските щети, се оказват по-ефективни от картечниците. Това е може би най-ироничната част от историята: там, където военната сила не успява да реши проблема, по-обикновени и земни мерки се оказват по-разумни.
Така в популярната култура се ражда краткият, смешен и незабравим извод: Австралия обявява война на емута и губи.
Исторически това е опростено. Но като легенда е почти съвършено.
Защо тази история още ни разсмива?
Причината не е само в абсурда. Да, образът на войници с картечници срещу птици е комичен сам по себе си. Но историята е забавна и заради нещо по-дълбоко: тя показва как човешката увереност понякога се сблъсква с реалността по най-неочаквания начин.
Хората вярват, че имат техника, план, йерархия, заповеди и оръжия. Емута имат крака, инстинкт и пълна липса на уважение към военната стратегия.
И понякога това е достатъчно.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Български титани: Омуртаг – владетелят, който изгради България отново
Историята на „Войната срещу ему“ не е голяма трагедия, не е решаващ момент в световната политика и не е военна кампания в истинския смисъл на думата. Тя е странен, реален и почти невероятен епизод, който ни напомня, че миналото не е съставено само от царе, битки и велики открития. Понякога историята е и това: група отчаяни фермери, няколко войници, две картечници и хиляди птици, които отказват да играят по човешките правила.
Ако природата има чувство за хумор, през 1932 година тя определено го показва в Западна Австралия.
За още интересни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: Изумително
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Случаят Дятлов: Загадката около смъртта на деветимата студенти, над 60 години неразгадана мистерия
Тайният живот на Леонардо да Винчи – геният, който скри бъдещето в рисунките си
Потъналият свят на Йонагуни – Атлантида на Изтока
Пирамидите в Китай — защо китайското правителство не позволява изследвания на тези древни структури?
Учени: Телата на хората, погребани през последните 30 години не се разлагат
Изгубеният град под пустинята – Атлантида на Сахара
Прокълнатите ръкописи на Ватикана – тайните, които не бива да бъдат прочетени
Изгубената цивилизация на Кралството Шамбала
Полумесецът от злато, който пази три свята: Скитският пекторал от Товста Могила