Атлантида на Сахара – изгубеният град под пустинята

Дали окото на Сахара в Мавритания не е следата от легендарната Атлантида?
Геолози, археолози и сателитни изображения разкриват нещо, което може да промени историята.

Мит или реалност?

Платон описва Атлантида като могъща морска цивилизация, която изчезнала „в един ден и една нощ“ след ужасен катаклизъм.
Според древните текстове, тя се намирала „отвъд Херкулесовите стълбове“ – днешния Гибралтар, и била град с кръговидна форма, заобиколен от вода и планини.

Векове наред изследователите търсят Атлантида в Средиземно море, Атлантическия океан и дори под леда на Антарктида.
Но през последните години погледите се насочиха към едно неочаквано място – сърцето на Сахара.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Войните на Александър Македонски и изгубената му гробница

Проклятието на фараона Тутанкамон – мистерията, която убива

Окото на Сахара – геоложки феномен или древен град?

В Мавритания, близо до град Уадан, се намира структурата Ришат, по-известна като Окото на Сахара.

Това е гигантска, почти перфектно кръгла формация, с диаметър от около 50 километра, видима дори от Космоса.

Окото на сахара

От въздуха тя напомня огромен концентричен град, с кръгове от скали и пясък, които удивително напомнят описанието на Платон.
Според неговите думи, Атлантида имала редуващи се пръстени от вода и суша, а в центъра – храм на Посейдон.

„Там, където някога е имало море, сега има пустиня.“
— Платон, Тимей

Аргументите „за“ – защо учените и изследователите обръщат внимание на Ришат

Привържениците на хипотезата за Атлантида в Сахара изтъкват няколко поразителни съвпадения:

Формата – структурата е с идеални концентрични кръгове, каквито няма никъде другаде в света.
Древни следи от вода – геолозите откриват доказателства, че преди 12 000 години районът е бил покрит с езера и реки.
Околни планини и океанско дъно – Платон споменава, че Атлантида се намирала „в страна, обградена от планини и отворена към океана“ – описание, което пасва на Мавритания, когато бреговата линия е била различна.
Останки от древни каменни структури – в района има следи от мегалити и обработени скали, чиито произход е неясен.
ДНК и културни връзки – генетични и културни прилики между северноафрикански народи и древни средиземноморски цивилизации навеждат на мисълта, че Атлантите може да са се преселили след катастрофата.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Императорът на вечността – мистерията на теракотената армия и историята на Цин Шъхуан

Потъналият свят на Йонагуни – Атлантида на Изтока

Аргументите „против“ – гласът на науката

Официалната наука твърди, че Окото на Сахара е геоложко образувание, създадено от ерозия и тектонична активност, а не от човешка ръка.
Няма преки археологически доказателства за селище или култура в центъра на Ришат.

Геолозите датират формацията на около 100 милиона години, далеч преди появата на човека.
Но дори те признават, че симетрията и структурата ѝ са уникални и че районът може да крие по-нови следи от човешка дейност, все още неразкрити под пясъците.

Теориите за потопа и катастрофата

Платон описва потоп, който заличил Атлантида около 9600 г. пр.н.е.
Това съвпада с края на последната Ледникова епоха, когато нивото на океаните се покачва драстично и множество цивилизации изчезват.

Дали катаклизъм от космически произход – удар на комета или промяна в магнитното поле на Земята – е превърнал цветущата равнина в днешната Сахара?
Много учени вярват, че именно тогава Африка преживява рязка климатична промяна, превръщайки зелените земи в пустиня.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Тайният живот на Леонардо да Винчи – геният, който скри бъдещето в рисунките си

Клеопатра – последната кралица на Египет и жената, която победи Рим

Любопитни факти за Атлантидата и Окото на Сахара

Окото на Сахара се вижда от Космоса и често е използвано като ориентир от астронавтите на Международната космическа станция.
Диаметърът му (около 50 км) съвпада почти точно с описанието на Платон за размера на Атлантида.
Следи от морски организми са открити в скалите, което показва, че районът някога е бил под вода.
Някои сателитни снимки показват симетрични структури и форми, които напомнят древни стени или пътища.
Изследователи като Джими Брайт и Бен ван Керкховен твърдят, че пропорциите, описани от Платон, съвпадат с тези на Ришат до сантиметър.

Дали Окото на Сахара е природно чудо или погребаният спомен за Атлантида, остава загадка.
Но едно е сигурно – пясъците на Мавритания крият тайни, които тепърва ще бъдат разкрити.