Мистерията на египетските статуи

На границата на 3-то хилядолетие пр.н.е.  в Египет се наблюдава необясним технологичен скок. Като че ли с вълшебна пръчица, в много кратки срокове, египтяните издигат пирамиди и показват невиждано майсторство в обработката на твърди материали – гранит, диорит, обсидиан, кварц…Всичко това се случва преди появата на желязото, струга и други технически пособия. Странно е обаче, че по-късно тези уникални умения на древните египтяни изведнъж  необяснимо изчезват…

Ако разгледаме египетските саркофази, ще установим, че те се делят на две  коренно различни групи. Едните са небрежно изработени кутии, в които преобладават неравните повърхности, докато другите са шлифовани  с невероятно майсторство многотонни гранитни и кварцови вместилища с неизвестно предназначение. Нещо повече – обработката на тези саркофази е на границата на съвременните машинни технологии.

Загадка представляват и древноегипетските  статуи, създадени от свръхздрави материали. В Египетския музей може да се види статуя, изсечена от монолитно парче черен диорит. Повърхността й е полирана до огледален блясък.

Според учените тя се отнася към 2639-2506 г. пр. н.е. и изобразява фараона Хафр, на когото се приписва строителството на една от трите най-големи пирамиди в Гиза.

В онези времена египетските майстори са използвали само каменни и медни инструменти. Но с такива оръдия не може да се обработва диоритът, който  е една от най-твърдите скали…

Същото се отнася и до колосите на Мемнон, които се намират на западния бряг на Нил, срещу Луксор. Те са направени от свръхздрав кварцит, височината им достига до 18 метра, теглото  на всяка от тях е 750 тона и се издигат  на пиедестали от по  500 тона.

Никакви приспособления за транспорт не биха издържали такъв товар. Независимо, че статуите са много повредени, отличното  изпълнение на оцелелите повърхности подсказва за използването на развити машинни технологии.

А останките от статуята в двора на храма на Рамзес II? Тя е направена от монолитно парче розов гранит, достигала височина 19 метра и тежала около 1000 тона. Педесталът й пък тежал 750 тона. Огромните размери на статуята и високото качество на изработка  никак не  се вписват  в технологичните възможности на Египет от периода на Новото царство /1550-1070 г.пр.н.е./, към който съвременната наука датира тази скулптура.

В близост пък се намират съоръжения, които никак не блестят с високи технологии – неизпечен кирпич и грубо иззидан варовик. Това нехармонично съседство може да се обясни само по един начин – фараоните просто са пристроявали своите храмови комплекси към паметници, останали от друга, много  по-древна и високо развита, цивилизация.

Изумление предизвикват и очите на статуите.  Те са направени от парченца планински кристал и са вградени във варовик или дърво. Качеството на изработката на лещите е толкова високо, че от само себе си ни навежда на мисълта за шлосерски или шлифовъчен струг.  Нещо повече, очите на дървената статуя на фараона Хор, подобно на  очите на жив човек, изглеждат ту сини, ту сиви, в зависимост от ъгъла на осветление  и дори имитират капилярната структура на ретината…Направено изследване  показва, че има удивителна близост на тези стъклени имитации с оптичните свойства на истинско око.

Най-любопитното е, че в обработката на лещи Египет достига най-голямо майсторство около 2500 г. пр.н.е. , като впоследствие тази технология е напълно забравена. Учените предполагат, че египтяните са  заимствали отнякъде кварцовите заготовки за моделите на очите, а когато запасите им са свършили,  е била прекъсната и технологията.

Според египетските жреци, смъртните са управлявали Египет не по-малко от 5 хилядолетия. Царството на хората обаче било предшествано от властта на богове и герои, които управлявали невероятните  18 000 години.

Всъщност излиза, че не е имало никакъв технологичен скок. Просто от началото на 3-то хилядолетие пр. н.е. в Египет започнали да се появяват артефакти, останали от първите божествени династии.

Как са изглеждали боговете? За външния вид на създателите на древните шедьоври могат да разкажат скулптурните  изображения на дъщерите на фараона реформатор Ехнатон. Първото, което прави впечатление е неестествено издължената форма на черепа.

Това породило хипотезата за вродено заболяване на семейството на фараона. Но не се споменава за никакви психически отклонения, които би предизвикало подобно заболяване. Ако фараоните наистина са били далечни потомци на богове, със сигурност у тях биха могли от  време на време да се появят ‘божествени’ гени.

И още един важен детайл – в древноегипетските скулптури има абсолютна симетрия в пропорциите на лицето. Това се отнася и за човешкото тяло. Експерименти обаче показали, че снимките, съставени от строго симетрични половини на едно и също лице, предизвикват у човека инстинктивно отхвърляне… В тях прозира нещо неестествено и чуждо на човешката натура. Може пък в света, от който са дошли ‘боговете’, природните условия да са били различни, благодарение на което ‘аномалията’ се е превърнала в норма?

http://krasotata.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two × 1 =