Home История Най-известните и славни войводи на България

Най-известните и славни войводи на България

от izumitelno
0 коментар 15,7K преглеждания

Борбата на българския народ срещу османския поробител не прекъсва през всичките векове на чуждоземния гнет. Тя се води с различна интензивност, използват се различни форми, търсят се, според условията, различни съюзници, но крайната цел е една — възстановяване на българската държава.“ Иван Стоянов, „История на Българското възраждане“

 

Войвода е титла, носена през Средновековието от управител на град или малка област. Етимологията на думата идва от „вой“, съкратено от война, и „вода“ – водач. Давала се по време на война и не се наследявала. Главният военнокомандващ на царските войски се титулува Велик войвода и практически замества владетеля в командването на войската. Войводата е една от четирите основни класи в България, а именно: войводи, земеделци, занаятчии и търговци.

 

 

След покоряването на България от Османската империя титлата губи управленския си характер и се трансформира в наименование на участниците в националното освободително движение, които предвождат отряд (дружина, чета) в съпротива срещу османското владичество. След XIV век титлата войвода е носена и от владетелите на Влашко и Молдова, както и на Трансилвания. Във войските на Сърбия, Черна гора, Кралство на сърби, хървати и словенци и Кралство Югославия, войвода е офицерски чин който отговаря на чина маршал.

Най-известните и славни войводи на България

Петко Кирков Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция. Умира на 7 февруари 1900 г. и е погребан във Варна. Капитан Петко войвода има над 22 паметника в България – Кърджали, Крумовград, Хосково, Ивайловград, Чепеларе, Варна, Пловдив, Стара Загора, Асеновград, Бургас.

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Капитан Петко Войвода има 300 битки и 33 куршума в тялото си за свободата ни

 

Ангел Стоянов Кариотов, известен като Ангел войвода, е български хайдутин. Роден е в село Козлук (Първомайско). Между 1832 и 1862 година ръководи добре организирана чета от около 40 души в Пловдивско и Хасковско. Убит от турците. На неговото име е наречен Ангелов връх в Рила.

 

Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането на единствения български манастир, построен през турското робство – Араповски манастир „Св. Неделя“.

 Индже войвода, е един от най-прославените български хайдути. Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турското ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина. На седемгодишна възраст е даден в школата за еничари в Цариград. За Индже войвода има много предания. Създадени народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът му вдъхновява Йовков за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „Старопланински легенди“.



Чавдар войвода е български хайдутин, действал в района на Кожух планина през XVI век. Чавдар войвода е роден в Щипските села по долината на река Лакавица, днес Република Македония. Известно е, че в края на 16 век застава начело с дружина от 300 юнаци.Те действат из Македония и Шоплука. Предполага се, че Чавдар войвода взима участие в нападението над София през февруари 1595 година.

Чавдар войвода е възпят в поемата „Хайдути“ на Христо Ботев.

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Интересни факти за Христо Ботев

 

 

Дельо войвода е действал в Родопите в края на 17 и началото на 18 век. Дельо хайдутин е роден в Беловидово (Златоград). Действа с чета в Централни Родопи. Известен е с дейността си против насилственото ислямизиране на родопските българи. През 1720 г. е начело на хайдушка дружина, която напада село Райково, за да отмъсти за убийството на 200 българи, отказали да приемат исляма. „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“, враговете му го прострелват със сребърен куршум, излят за него.

 

Вълчан войвода е легендарна личност, действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма дружина от 70 души действа и на територията на цяла България. Като млад убил турчин, който се заглеждал по годеницата му и трябвало да бяга от родния край. Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход. Из Странджа планина се носи легендата за несметно съкровище, заровено от Вълчан войвода.

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Легендата за съкровищата на Вълчан Войвода

 

Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и революционер. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Желю войвода е роден през 1828 година в Ямбол. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. По време на Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници, която действа в района на Котел. През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди.

 

Радан войвода бил от последните защитници на крепостта Вратица. Те отстоявали свободата на врачани със последни сили и без боеприпаси докато нашествениците прииждали все по-многобройни и все по-настървени. Било в 1396 година – последните дни преди падането на средновековния град Вратица под турско робство. Радан Войвода организирал отбраната и заедно с войската си останали между последните защитници на крепостта. Със сетни сили и вече без боеприпаси те отстоявали свободата на врачани.



 

Севастократор Момчил или Момчил войвода, Момчил юнак, е български феодален владетел в Родопите и в Беломорска Тракия, живял през 14 век. Воин с внушителна физика, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите. Загинал геройски на бойното поле срещу турските нашественици. Момчил войвода поразявал с физическите си качества. Бил толкова висок и снажен, че всички се дивели на величествения му вид, а турският поет Енвери пише: „…приличаше на минаре!“

 

Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода или Дядо Ильо, е български хайдутин и революционер, войвода, считан за национален герой и в Македония. Често е определян и като „последния хайдутин“. Роден е през 1805 в град Берово. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо заминава за Рилския манастир, където е назначен за пазач. Гони турците и разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира.

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Забравената история: Потулената истина за Спартак – синът на Родопите

Най-старата цивилизация в България

източник: uchiteli.bg

Може да харесате още