„Шофирах в безлюдната част на един северен щат, когато започнах да виждам гущероподобни неща, към 2 метра високи да стоят изправени отстрани на чакълестия път, на който се намирах. Изглеждаха „интелигентни”, а не като гущери или диви зверове. Сякаш ме проследяваха с главите и очите си.
Тези гущероподобни неща бяха много грозни, затова започнах да карам по-бързо… и кълна се, че пътят се превърна в светлокафяв селски път, а дърветата бяха съвсем различни, като нищо, което не съм виждал никъде. Имаше странно оцветени растения с вълнисти листа и пълзящи растения, които миришеха странно (бях си отворил прозореца).
Цялата сцена беше нереална, а най-лошото беше, че имаше малки, приклекнали човекоподобни хора отстрани на този черен път, които работеха и не ми обръщаха много внимание. Те събираха големи триъгълни плодове и ги удряха с пръчки.
Някои ме поглеждаха, докато преминавах с колата си, и поклащаха глава, сякаш искаха да кажат, че съм направил грешка. Направо се напиках. Толкова бях уплашен… но излязох, точно както бях влязъл, и изведнъж всичко си беше нормално”.
Историята е изпъстрена с интригуващи разкази на хора, които, поради една или друга причина, необяснимо изчезват от белия свят без следа. Тези истории – някои от най-очарователните в летописите на необяснимото – варират от добре документирани до чисти легенди и фолклор. Но всички те са очарователни, понеже ни карат да поставяме под въпрос сигурността на собственото си съществуване.
Къде са отишли тези изчезнали хора? Портал на времето? Друго измерение? В НЛО? Погледнете тези смразяващи възможности, докато четете тези удивителни доклади:
Бенингтънският триъгълник
Между 1920 и 1950 г., Бенингтън, Върмонт е обект на няколко напълно необясними изчезвания:
* На 1 декември 1949 г. г-н Тетфорд изчезва от пълен автобус. Тетфорд се прибирал в Бенингтън от пътуване до Сейнт Албанс, Върмонт.
Тетфорд, бивш войник, който живеел в Дома на войника в Бенингтън, си седял в автобуса заедно с още 14 пътници. Всички те свидетелстват, че са го видели там, да спи на седалката.
Когато автобусът стигнал дестинацията си обаче, Тетфорд го нямало, въпреки че нещата му си стояли на стойката за багаж, а на празната му седалка стояло отворено разписание. Тетфорд никога не се завърнал, нито бил намерен.
* На 1 декември 1946 г., 18 годишна ученичка на име Паула Уелдън изчезва, докато се разхожда. Уелдън се разхождала покрай Лонг Трейл към планината Гластънбъри. Тя била видяна от двойка на средна възраст, която се разхождала на около 100 метра зад нея.
Те я изгубили от поглед, когато продължила по пътеката около една оголена скала, но когато те самите заобиколили скалата, нея я нямало никъде. Оттогава никой не е виждал Уелдън, нито е чувал за нея.
* В средата на октомври 1950 г., 8 годишният Пол Джепсън изчезва от една ферма. Майката на Пол, която се препитавала като скотовъд, оставила малкия си син щастливо да си играе до една свинска кочина, докато се грижела за животните.
Не след дълго тя се върнала, за да открие, че го няма. Обширното претърсване на района се оказало безплодно.
Изчезналият инвалид
Оуен Партиф бил парализиран от масивен удар. През юни 1763 г. в Шептън Малет, Англия, Партиф седял пред дома на сестра си, както често имал навик в топлите вечери.
На практика неспособен да се движи, 60 годишният мъж си седял тихо по пижама върху сгънатото си палто. От другата страна на пътя имало ферма, където работници довършвали работния си ден, събирайки слама.
Около седем вечерта сестрата на Партиф, Сузана, излязла с един съсед, за да помогнат на Партиф да се върне в къщата, тъй като наближавала буря.
Но него го нямало. Само сгънатото му палто било останало на стола, върху който седял.
Разследвания на това мистериозно изчезване се провеждали чак до 1933 г., но никакви следи или улики за участта на Партиф не били намерени.
Изчезналият дипломат
Британският дипломат Бенджамин Батхърст се изпарил яко-дим през 1809 г. Батхърст се завръщал в Хамбург с придружител след мисия в австрийския съд. По пътя те били спрели да вечерят в един хан в градчето Перелберг.
След като се нахранили, те се върнали при чакащата ги карета. Придружителят на Батхърст видял как дипломатът минал пред каретата, за да провери конете… и просто се изпарил без следа.
Тунел на времето
През 1975 г. един мъж на име Джаксън Райт шофирал към дома си със съпругата си от Ню Джърси към Ню Йорк Сити. Това налагало да минат през Тунела на Линкълн.
Според Райт, който карал, след като излязъл от тунела, спрял колата, за да забърше предното стъкло от кондензацията. Съпругата му Марта пожелала да почисти задното стъкло, за да продължат пътуването си по-скоро.
Когато Райт се обърнал, съпругата му я нямало. Не чул, нито видял нещо необичайно да се случва, а последвалото разследване не успяло да открие никакво доказателство за измама. Марта Райт просто била изчезнала.
Мистериозният облак
Трима войници твърдят, че са станали свидетели на странното изчезване на цял един батальон през 1915 г. Най-накрая излезли със странната история 50 години след срамната кампания при Галиполи през Първата световна война.
Тримата членове на новозеландски полеви отряд казали, че гледали от ясна наблюдателна позиция как един батальон на Кралския Норфолкски полк марширували нагоре по един хълм в Сувла, Турция.
Хълмът бил покрит с нисък облак, право към който английските войници марширували без колебание. Така и не излезли от него.
След като последният от батальона бил навлязъл в облака, той бавно се вдигнал от хълма, за да се присъедини към другите облаци в небето.
Когато войната свършила, смятайки че батальонът бил пленен, британското правителство поискало Турция да го върне.
Турците обаче настоявали, че нито били пленявали, нито имали контакт с тези английски войници.
Легендата за Дейвид Ланг
Този известен уж случай бил станал през септември 1880 г. в една ферма до Галатин, Тенеси пред погледа на няколко свидетели.
Двете деца на Ланг – Джордж и Сара – си играели на предния двор на семейния им дом. Родителите им, Дейвид и Ема, излезли през предната врата и Дейвид се запътил по пасбището към конете си.
По това време Огъст Пек, приятел на семейството, се приближавал с файтон. Дейвид се обърнал, за да се върне в къщата, видял файтона и помахал на съдията, докато крачел по полето.
След няколко секунди Дейвид Ланг – току-пред очите на съпругата си, децата и съдията – изчезнал насред крачка.
Ема изпищяла и всички свидетели се втурнали към мястото, където някога се намирал Дейвид, мислейки че вероятно е паднал в някаква дупка. Нямало никаква дупка. Щателното издирване от семейството, приятели и съседи не открило нищо.
Няколко месеца след необяснимото изчезване децата на Ланг забелязали, че тревата на мястото, където баща им изчезнал, била пожълтяла и клюмнала в окръжност с около пет метра диаметър.
Изчезването в Стоунхендж
Мистериозните изправени камъни на Стоунхендж в Англия били обектът на едно удивително изчезване през август 1971 г.
По това време Стоунхендж все още бил общодостъпен, а в тази точно нощ група „хипита” решили да си опънат палатки в центъра на кръга и да пренощуват.
Стъкмили си лагерен огън, запалили няколко цигари с марихуана и насядали наоколо, пушейки и пеейки. Къмпингуването им било рязко прекъснато около два сутринта от силна гръмотевична буря, която бързо се разразила над Салисбъри Плейн.
Ярки светкавици се стоварвали наоколо, поразявайки дърветата в района и самите изправени камъни.
Двама свидетели, фермер и полицай, казали, че камъните на древния монумент засветили със зловеща синя светлина, която била толкова интензивна, че трябвало да отместят поглед.
Те чули писъци от къмпингуващите и двамата свидетели се втурнали към мястото, очаквайки да намерят ранени… или дори мъртви… къмпингуващи. За тяхна изненада не открили никого.
Всичко, което било останало в кръга от камъни били няколко тлеещи палаткови колчета и наводнените останки на лагерния огън. Самите хипита били изчезнали без следа.
Селото, което изчезнало
Да изчезне човек е едно нещо, но какво да кажем за цяло село от 2000 мъже, жени и деца? През ноември 1930 г. един ловец на кожи на име Джо Лабел се запътил със снегоходки към едно село на ескимоси на бреговете на езерото Анджикуни в северна Канада.
Лабел познавал селото, което знаел като процъфтяваща рибарска общност с около 2000 жители. Когато пристигнал обаче, селото било обезлюдено. Всички колиби и складове били празни.
Той намерил един тлеещ огън, на който имало гърне с почерняла яхния. Лабел известил властите и било започнато разследване, което попаднало на някои чудати открития: не били намерени никакви следи от стъпки на когото и да е от жителите, навън от селото; всички впрягове с кучета на ескимосите били намерени заровени под четириметрова снежна преспа – всичките били умрели от глад; всичката храна и провизии на ескимосите били намерени недокоснати в бараките им.
А имало и едно последно плашещо откритие: гробовете на предците на ескимосите били празни.
Източник: Последен век