Наричан Апокрифното Битие, древният текст описва живота на Ной, Авраам, Енох и Ламех – персонажи от книга Битие – и най-важното: пасажите не са разказани от трето лице, а самият Ной разказва историята. Ной описва как ковчегът спира на върховете на планината Арарат след великия Потоп.
Израелският музей (Йерусалим) излага на показ, за пръв път, рядък фрагмент от енигматичните Кумрански свитъци, открити преди 70 години, описващи живота на Ной, Авраам, Енох и Ламех – персонажи от книга Битие, написана в първо лице.
Този ръкопис, който е част от Кумранските свитъци, датира от 1-ви век пр.Хр. и бил един от първите седем Кумрански свитъци, които били открити в пещерите на Западния бряг през 40-те и 50-те години на миналия век.
Документът, който ще бъде публично изложен три месеца, е написан на арамейски и описва живота на Ной, Авраам, Енох и Ламех – персонажи от книга Битие и най-важното: пасажите не са разказани от трето лице, а самият Ной разказва историята.
„Това е единственото копие на тази книга на Земята”, казва Адолфо Ройтман – уредник на Светилището на Книгата в Израелския музей, където се съхраняват свитъците.
„Донякъде, това което имаме, са паралелни истории, които нямаме в еврейската Библия, в които патриарсите са представени по различни начини от тези, които днес имаме в Петокнижието”, казва той.
Древният ръкопис, който е силно повреден, описва спирането на Ноевия ковчег на върховете на планината Арарат след великия Потоп.
Ной описва как „изкупил цялата земя”, като принесъл най-различни животински жертвоприношения.
„Когато погледнете този ръкопис, не е като да гледате Ботичели”, казва Ройтман. „Не изглежда много естетично, но не това е важното. Важна всъщност е информацията в този документ, като изгубено предание, за което не сме знаели преди. Тя отваря нова перспектива върху древната еврейска история и цивилизация”.
Апокрифният свитък на Битие вече бил в много увредено състояние, когато бил открит за пръв път от бедуински овчари през 1947 г.
„Днес имаме възможността да го видим (ръкописа) за няколко месеца, а след това ще бъде върнат в килерите и няма да види светлина десетки години”, казва директорът на музея Идо Бруно.
Източник: Последен век