До тази неприятна масова практика се стига заради вярването, че човешката плът носи в себе си изключителна сила
Много преди лекарствата да се появят, хората опитват най-различни начини да се справят с ежедневните физически неразположения.
В историята са останали редица записи за мистериозни отвари, комбинация от билки и… един малко по-изненадващ метод за лечение – канибализъм под различни форми.
През XVI и XVII век европейците от всички социални прослойки – от обикновени селяни до кралски особи, се превръщат в „медицински канибали“, защото за много лекове по това време основна съставка била различни човешки части.
Най-често се използвала мумия на прах, но това не изключва и употребата на по-свежа плът и кръв.
Всичко започва с египетските мумии,
които европейските доктори правели на прах, и използвали за спиране на вътрешни кръвоизливи. Черепите на мумиите били специално за лекуване на главоболие и се добавяли в прахообразна форма в различни напитки.
Някои европейци слагали прах от череп на мумия в горещия си шоколад след инсулт или при кръвоизлив, а крал Чарлз II пък го добавял към алкохола си с различни цели.
Мъхът и загнилата плът по мумиите също били високо ценени – те се използвали за лечение на епилепсия и кървене на носа.
С времето започват да се използват и „нови“ трупове
Лекарите изсмуквали телесните мазнини на мъртъвците и ги прилагали върху отворени рани, за да предотвратят инфектиране и да забързат процеса на зарастване.
В този период започва да се препоръчва и пиенето на кръв, но само ако е прясна и все още съдържа „силата на живота“. Германско-швейцарският доктор Парацелз дори съветвал пациентите си при възможност да пият кръв от жив човек.
За по-гнусливите пък през 1679 г. е написана рецепта как да приемат кръв под формата на мармалад.
А защо хората са консумирали човешки части под различни форми?
До тази неприятна масова практика се стига заради вярването, че труповете носят в себе си духа на починалия. Това е и причината кръвта, особено от млад мъж или девица, да се е считала за изключително силен лек.
Всичко това може да звучи като нелепа измислица,
но редица текстове са документирали ужасяващата практика на европейците през ХVI и ХVII век. Дори самият Леонардо да Винчи пише за това:
„Ние запазваме живота си със смъртта на другите. В мъртвите остава живот, който след като се свърже със стомаха на живите, се превръща в един чувствителен интелектуален живот“.
Всъщност практиката започва много по-отдавна,
ако се замислим. Известно е, че още римските гладиатори пиели кръвта на враговете си, за да вземат силата им, а в Месопотамия и Индия от древни времена използвали човешки части за лечение.
С времето и появата на новите методи за лечение, канибализмът се практикува все по-рядко. Въпреки това дори и през ХХ век в Германия е било възможно да си купиш прах от мумия и различни човешки органи.
Днес медицината продължава да използва органите и кръвта на хората за лечение, но със сигурност трансплантациите на органи и преливането на кръв са много по-различни и хуманни медицински методи от консумирането на човешки части.
инфо: vesti.bg / Деница Георгиева