Животът единствен ли е за всеки от нас или идваме на Земята много пъти? Каква е целта на връщането ни тук отново и отново? Как решаваме кога да се върнем и къде да се родим? Това са въпроси, които всеки си задава в опит да надникне отвъд света на видимото и отвъд живота, който познаваме?
Има хора, които вярват, че животът не свършва със смъртта. Съществува цикъл от многократни връщания на планетата, който се подготвя много старателно преди да отворим очи за живота. Този цикъл се нарича прераждане. Многократният акт на появата ни на Земята е вярване, широко разпространено сред привържениците на будизма. Християнската религия го отрича и говори за възкресение, което ще настъпи само за праведните при повторното завръщане на Бога сред хората.
Все повече християни обаче започват да говорят и вярват в прераждането с напредването на науката психология, която се занимава с регресия. Добре обучени регресионисти предлагат връщане към минали животи, за да си отговори човек на въпроси, които са му важни, но отговорът им може би се крие много по-далече във времето на сегашния ни живот.
Интересът към прераждането се засили особено след поредицата езотерична литература, която свободно може да се намери на пазара. Някои автори са психолози, които представят своите записки по време на извършвани сеанси с пациенти, подложени на регресивна хипноза. Те разказват интересни неща за предишни животи и хората, с които са ги споделяли, за подготовката им да се родят на Земята и за съществуването, което продължава и след като напуснат тялото си.
Всеки избира сам дали да вярва в тази възможност, но и за скептиците, и за вярващите е интересно да се запознаят с това, което предлага като обяснение теорията за прераждането. Ето най-важните моменти от нея.
За всеки от нас всичко започва много преди да се появим на света. Не е случайно нито кога, нито къде ще се родим и как ще премине животът ни. Идвайки тук, носим, без да знаем, своя план на живота.
Кой ни го дава и защо?
Получаваме плана си за предстоящия живот на специално свикан Съвет. Някои хора го наричат в регресиите си Съвета на старейшините или на мъдреците. Това са стари души, които отдавна са приключили земния си път, изпълнили са своя план за развитие на душата и нямат нужда да идват отново тук. Те помагат на по-младите души да се подготвят за поредния си живот.
Всяка душа има свой духовен учител, който я напътства във взимането на решения, преди да се появи на Земята, и бди над нея, докато изпълнява своя план на живота. Всеки отива при мъдрите души, придружен от своя духовен наставник.
На този съвет се обсъжда приключилият живот, задачите, които са стояли пред душата и тяхното изпълнение. Започва и подготовката за следващото връщане на Земята. Най-важното в този процес е правото на избор. То е свещено и във всеки момент имаме възможност да избираме от различни възможности, които да ни позволят да постигнем целите си. Избираме периода от време, в който да се родим. Избираме родителите си. Планираме всички ключови моменти от живота, който предстои и които искаме да ни се случат.
Каква е целта на тези планове?
Главната цел е опитът, който търсим. Поставяме си цели, които трябва да изпълним, и предизвикателства, които трябва да преодолеем. Главното е да се научим да се справяме с трудностите. Това са уроците, които трябва да научим с личен опит, на собствен гръб. Пред някои стои предизвикателството да се научат на търпение. Други не са успели да се преборят с разрушително чувство като ревността и отново им предстои да излязат на това поле на изява.
Докато подготвяме плана на живота си, не сме сами. Нашият водач или водачи са с нас и ни помагат да създадем това, което един от изследователите на тази материя – Робърт Шварц, нарича диаграма. Тази диаграма е план с участието на свободната воля на човека. Това означава, че имаме избор как да постъпим в създадената ситуация, как да реагираме на предизвикателството, което сме си заложили да срещнем.
Нашите водачи и съветници създават мрежата на случайностите в живота, които да бъдат катализаторът, който ще задейства събитията и ще ни ръководи по пътя, гарантиращ реализацията на поставените цели.
Когато планът е готов, той бива приведен в действие. На практика ние се раждаме. И забравяме кои сме, какво сме подготвили и какво трябва да се случи. Този момент се нарича амнезия.
Защо се появяваме в живота с тази амнезия?
Тя е важна част от целия цикъл. Идвайки с напълно чисто съзнание, ще опознаваме живота, който живеем, напълно и в момента на случването му.
Някои от изследователите обясняват процеса по следния начин.
Мястото на раждане е решено в плана на живота, но съществуващата свободна воля ни дава право да създадем такава реалност, в която бихме искали да тече животът ни. Това означава, че трябва да ни се случат определени неща и те няма как да бъдат избегнати. Ако трябва да преживеем някаква тежка болест, тя непременно ще ни споходи. Ако искаме да изпитаме ефектите на токсична връзка, ще привлечем партньор, с който това ще ни се случи.
Много хора са объркани в определени моменти на живота си. Те премислят действията си и се чудат защо им се случва нещо негативно, след като са постъпвали правилно. Когато е налице подобна ситуация, това е реализиране на Плана на живота, заложен преди раждането.
Всяко прераждане се нарича инкарнация. И във всяка инкарнация имаме своята собствена роля. Тя е избрана преди идването ни на Земята заедно с нашите съветници на Съвет, в който участват и мъдрите души. В един живот ще изберем да бъдем убити, а в друг ще бъдем в ролята на убиеца.
Защо ни е нужно това?
Трябва ни всякакъв вид опит. Затова и нашите роли съставляват един дълъг списък, с много условности, които го правят така сложен. Отрицателното и положителното вървят ръка за ръка, те са строителен материал във всеки живот. Еволюционният катализатор е отрицателен, а не положителен. Затова тежките моменти, трудностите проправят пътя нагоре, а не приятните безгрижни дни. Те са за почивка.
Не може да се каже, че причината за идването ни на Земята е само една. Главната обаче е израстването на душата. Тя се развива и след като напусне тялото и отиде там, където я чака духовният наставник, но този процес е прекалено бавен, когато не е на Земята. Планетата ни е трудно поле за изява, но пък движението напред и нагоре се ускорява неимоверно много. Това кара всяка душа да прави този избор и да се връща многократно, за да ускори своята еволюция.
Какви са изводите, които остават след тези размишления? Че не бива да мразим хората, нито живота си. Не бива и да се страхуваме от него. Времето, в което сега живеем, е интересно и ни предлага много информация. Всеки сам ще реши за себе си как да приеме тези познания, как и дали да ги използва.
Мисълта, че съществува възможност смъртта да не е край на всичко и животът да не е еднократно посещение на Земята, е вълнуваща. Тя отваря прозорец към по-широк кръгозор и приемане на живота с огромното му многообразие.
инфо: sanovnik.bg / ИЛИЯНА АНГЕЛОВА