Легендата разказва, че изгубеният Бял град е бил място за отдих и почивка на древни божества и непристъпна територия за обикновените хора. Който дръзне да се докосне до светилището, ще бъде „поразен“. В това вярва местното население в Хондурас.
Белият град се намира на територията на регион, известен като Москития. На испански москито означава комар. Местността представлява обширна, гъста и непристъпна дъждовна гора, разположена в североизточната част на Хондурас, близо до никарагуанската граница. На това място археолози откриват множество руини, които датират “отпреди ерата на Колумб”. Смята се, че именно тези останки обозначават местоположението на изгубения Бял град или както е местното му название – La Ciudad Blanca (Ла Сиудад Бланка).
Районът около руините на Белия град е слабо заселен. Срещат се няколко местни групи, най-разпространената от които е Печ. Там са заселени и опасни хондураски контрабандисти на наркотици, както и кротки животновъди, сочат източниците.
Изгубеният град често е наричан от местните жители „Градът на бога на маймуните“ или на Бога-маймуна. На закътаното място сред влажните, дъждовни гори, са открити множество артефакти, според които преди хиляда години там е живяла древна общност с богата култура, за която археолозите нямат почти никаква информация и дори не са й дали име. Тя остава мистерия и е факт, че също така мистериозно изчезва. На мястото на руините на загадъчния Бял град са открити площади, могили, земна пирамида и каменни скулптури. Множество артефакти са открити и под земята, вероятно положени там при ритуални погребения. Сред тях се срещат фино издълбани съдове, украсени със змии, зооморфни фигури и лешояди. Най-поразителният обект, изкопан от земята, е главата на това, което археологът Кристофър Фишър определя като „ягуар“, вероятно изобразяващ шаман в преобразено духовно състояние. Колегата на Фишър – Оскар Нийл Круз, смята, че тези артефакти датират от 1000-1400 г. сл. Хр. За да опазят останките на изгубения Бял град непокътнати, археолозите пазят в тайна точните координати на тайнствения обект. През 1927 г. авиаторът Чарлз
Линдберг съобщава, че е видял „бял град“, докато е прелитал над Източен Хондурас. По същото време етнографът Едуард Конземий пише доклада си за племето Печ, в който отбелязва, че наистина са открити руините на такъв град и че той е наречен „Белия град“, защото структурите в него и стената, от която е обграден, са от бял камък.
През годините много участници в експедиции твърдят, че са открили изгубения бял град в различни точки от местността Москития. През 1940 г. ексцентричният изследовател Теодор Морд се завръща от Москития с множество артефакти, твърдейки, че е влязъл в Града на бога на маймуните. Там, по думите му, местното население твърдяло, че е открило гигантска, погребана статуя на Бог-маймуна.
Интересен факт е, че Морд се самоубива, след като се завръща от пътешествието си до Белия град и така потвърждава хипотезата, че който е посегнал на изгубеното светилище, бива прокълнат и „поразен“. Според легендата в изгубения град се намира така наречената бяла къща или бял дом, а самият Сиудад Бланка е описван като божествен Рай на земята.
През 2012 г. експедиция се насочва към Москития в търсене на Белия град. Заключението на участниците в нея, след като сканират, анализират и обобщават данните, е, че не съществува един-единствен изгубен град, а множество такива в същата местност, формиращи комплекс от селища на една изгубена цивилизация. Това откритие обаче никак не се харесва на местните жители, които твърдо вярват в легендата за божествения Бял град.
източник: spisanie8.bg