Изумителният Setenil de las Bodegas – градът в скалата

Испанският град Setenil de las Bodegas се намира в Андалусия и е една от нейните най-големи атракции. Известен е с многотонните скални сводове, които висят над къщите и улиците. Първото, за което си мислят повечето хора видели мястото е: “Ами ако се срине?”

Досега Setenil de las Bodegas никога не е имал подобен проблем –  базалтните скали са отстоявали позицията си твърдо в продължение на няколко милиона години, а градът се крие в скалата над осем века (дори има теория, че хората населяват мястото вече 25 000 години).

Setenil de las Bodegas е един от най-изумителните т.н. “бели градове” в южна Испания. Това е малък, типично андалуски град с население от 2 967 жители (според последни данни от 2010 г.), с площ от 82,15 km².

Setenil de las Bodegas има неповторимо географско местоположение: благодарение на разширяващите се естествени пещери са били построени къщи, които са буквално издълбани в скалите. Гледайки колко сложно е построен градът сякаш е  сложна скулптура, човек може да остане без дъх.

Селището е много старо – построено още в древността, неговите  жители са останали в историята като смели воини, които защитавали града от многобройните нападения на римските войници, които през първи век пр.н.е. успели да влязат в града само след 15-дневна обсада.

Според учените  името “Setenil” има връзка с военните действия: тази дума идва от septem nihil, което буквално означава “седем пъти без резултат”. Това е броят на неуспешните атаки на римляните, които жителите успели да отблъснат.

За втората част от името – “de las Bodegas” се смята, че се е появила по-късно благодарение на изобилието от ценни сортове вина, с които областта е известна. Християните, построили първите лозя с идеята да са допълнение към маслиновите и бадемови горички, които растяли на мястото.

Освен уникалният си строеж и вино, градът е известен и с месните си продукти, в частност с колбасите чоризо и велар, направени от свинско месо, както и със своите сладкиши, особено бисквити.

Скалата дълго време е играла преграда за местните жители – през зимата ги е пазела от пронизващите ветрове, а през лятото от жарта. Затова хората от градчето никога не са се нуждаели от климатици.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two × 2 =