Хората във Враца и региона наричат Кървавата скала край Враца още Великината кръв и Кървав камък. Тя се намира на отвесните стени на живописния проход Вратцата, дал името на града. Легендите за местността са няколко, разказва Калина Тодорова от Краеведския отдел на местната библиотека.
Най-разпространената е свързана с турското нашествие и Радан войвода – защитник на града. Когато юнаците му паднали под турския ятаган, той убил едничката си щерка на най-стръмната скала, за да не попадне жива в ръцете на неверниците, а след това убил и себе си.
И днес кръвта на невинната девойка може да се види – червено обагрената скала се забелязва отдалече. Паметникът на Радан Войвода се намира срещу Наследствена пътека Антична и Средновековна Вратица.
Друго предание ни връща още по-назад във вековете – във времето на византийския император Василий, когато българското царство паднало под гръцка власт. Воевода на град Враца тогава бил Раден. За да се пази от гърците, той се укрепил зад прохода на теснините при Вратцата, в крепостта Згориград, и там юнашки се отбранявал и отблъсквал всички нападения.
След много кръвопролитни опити гърците видели, че заради сгодното местоположение и юначеството на българите, които се затворили в крепостта, както и заради умението и хитростта на войводата, не ще могат да превземат града.
Освен това пръснатите по Балкана и горите българи всеки ден се прибирали под войводското знаме на Раден и увеличавали силата му. Уплашили се византийците, че бойците на Раден ще нападнат някой ден техен лагер, та затова решили да употребят хитрост.
Синът на заседналия в равнината гръцки пълководец, жаден за слава, бил твърде вещ в българския език. Наумил си да се преоблече като български селянин от този край и да се вмъкне в Згориградската крепост, та да погуби, когато му падне сгода, юначния Раден. Както помислил, тъй и успял да се вмъкне в крепостта.
Представил се за син на друг български войвода, чийто град вече бил завзет от гърците. Разказал, че бил учил в Цариград и като разбрал, че отечеството му гине, побързал да се притече на помощ на баща си, ала закъснял. Но успял да се добере до единствения юначен войвода, който още надвива над гърците, и затова дошъл при него да помага, колкото може и знае.
Раден познавал добре войводата, за чийто син се представил гъркът, и затова го приел с радост и голяма почит. Шпионинът усетил, че ще съумее лесно да отрови войводата и да разпръсне войниците му. Усещал лесната победа, ала зачакал най-сгодното време.
Раден войвода имал красива дъщеря – Велика. Тя харесала гърка и се влюбила. Раден не подозирал нищо лошо в поведението на дъщеря си. Но по някое време негови верни съгледвачи заловили писмо и разбрали кой е този мъж и защо е дошъл в крепостта им.
Дали писмото на Раден войвода, а той бил безмерно огорчен от коварната измама. Забушувала неспокойната му кръв. А Велика обикнала красивия и млад грък, без да подозира точно какъв е, била готова да тръгне с него, да остави баща и близки, родно място и бащино име.
Войводата подирил чужденеца и скоро го намерил заедно с Велика над отвесните скали на прохода Вратцата, откъдето ѝ показвал разположението на гръцкия стан в полето отдолу. Войниците, които вървели с войводата, бързо се нахвърлили върху гърка, а Раден хванал дъщеря си за косата и с един замах отсякъл главата ѝ.
Уплашеният грък стоял вързан пред него, но войводата замахнал с меча си, разсякъл въжето и го оставил свободен с думите: Иди и речи на баща си да бъде готов, утре с моите юначни сватове ще му дойда на кървава сватба!
И наистина на другия ден повел смелата си дружина към полето, където в кръвопролитно сражение убил виновника за смъртта на любимата си единствена дъщеря и сам паднал убит.
инфо: sanovnik.bg / Петьо Любомиров