Това е първият обявен Национален паметник на Съединените щати и е обвит в митове, легенди и мистерии.
Т.нар. Дяволска кула е монолитна вулканична структура или вулканично гърло, намиращо се в Черните хълмове, до Хълит и Сънданс в окръг Крук, североизточно от Уайоминг, на река Бел Фурш.
Издига се драматично на 386 м над околния терен, а върхът ѝ се намира на 1558 м над морското равнище. Енигматичното природно чудо е първият обявен Национален паметник на Съединените щати, учреден на 24 септември 1906 г. от президента Тиъдър Рузвелт.
Спиращият дъха пейзаж около Дяволската кула се състои предимно от седиментни скали.
Дяволската кула, Уайоминг, САЩ
Най-старите скали в обзора на Националния паметник се намирали в плитко море през Средния или Късния триазичен период – преди 225 до 195 милиона години.
Първото известно изкачване на Дяволската кула било направено от Уилям Роджърс и Уилард Рипли.
Те открили тясна вертикална цепнатина, която се отваряла в стената от земята до върха. Използвали дървени дъски, за да построят стълба.
Стълбата можела да се използва до 1927 г. и дори днес се виждат нейни останки.
Дяволската кула и Плеядите
Според легендите на индианските племена Кайова и Сиукс Лакота, в далечното минало млади момичета излезли да си играят и били видени от гигантски мечки, които ги подгонили.
В усилието да избягат от мечките момичетата се покатерили на върха на една скала, паднали на колене и отправили молитва към Великия дух да ги спаси.
Като чул молитвите им, Великият дух направил скалата да израсте от земята към небето, за да не могат мечките да достигнат момичетата.
Мечките, в опита си да се покатерят на скалата, която била станала твърде стръмна за катерене, оставили дълбоки следи от нокти по нея.
Когато момичетата стигнали до небето, станали съзвездието Плеяди.
Само че има и други истории и легенди за мистериозното скално образувание.
Една сиукска легенда разказва, че две момчета сиукси се отдалечили от селото си, когато друга могъща мечка ги подгонила, за да ги изяде за закуска. Докато мечката се приближавала до момчетата и тъкмо да ги сграбчи, те се помолили на Уакан Танка – „свещеният” или „божественият”, Великият дух – да ги спаси от мечката.
Те се покатерили на една скала, докато мечката отчаяно се опитвала също да се покатери на скалата и да сграбчи двете момчета. Само че мечката не успяла да се покатери на скалата и оставила огромни следи по нея. Мато – както била наречена мечката – най-накрая се отказал и отишъл да си почине на място, познато сега като Мечешкия бут.
Уонбли – орел – спасил момчетата и им помогнал да слязат от масивната скала и ги върнал в селото им.
В съвремието Дяволската кула била използвана във филма от 1977 г. „Близки срещи от Третия вид”.
Странно, също както много други места в околността, туристи и местни хора съобщават за странни светлини в небето точно над енигматичното скално образувание.
Някои дори твърдят, че тези светлини падат върху върха на масивната скала.
Източник: Последен век