В древността хората не могат да обяснят строежа на Вселената, но са наясно колко важно е Слънцето. Те разбират значението на небесното светило за живота, покланят му се и го обожествяват.
В различни части на планетата се създават красиви и поетични легенди. Богът на Слънцето за древните египтяни е Ра. Според вярванията им денем той пътува по небосвода в златна ладия, а нощем под земята се бори с тъмните сили и винаги побеждава злото. Преди приемането на християнството славяните се покланят на Слънцето и го наричат Ярило или Даждбог. За укрепване на своята власт владетелите им внушават на поданиците си мисълта, че са потомци на светилото. Много вярвания и обреди са съхранени до наши дни. В древнославянския мит Земята живее в мрак и студ, докато прекрасният юноша – бог Ярило, не обръща към нея „лъчезарен взор”. Майката Земя се пробужда, попива жарките лъчи, от които се появяват растенията и животните, моретата и езерата. След това в недрата на планетата се заражда човекът. Така обясняват появата на всичко живо нашите предци – славяните.
Според древногръцките митове светът се управлява от боговете на Олимп. Хелиос (в превод Слънце) е син на върховния бог Зевс. Всяка сутрин той се носи по небосвода в златна колесница от изток на запад. Вечер сяда в лодка и плува с Нея до мястото, където светилото трябва да изгрее.
ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ
Учените са установили, че Слънцето съществува от повече от 4 милиарда години.
На лъча слънчева светлина са необходими 8 минути, за да достигне земната повърхност, преодолявайки 150 милиона километра.
Човешкото око вижда Слънцето бледожълто, оранжево, червено. В действителност то е бяло, а оттенъци му придава атмосферното разсейване – природен феномен.
Земната гравитация е 28 пъти по-слаба от слънчевата. Това означава, че ако на родната планета човек тежи 80 кг, на Слънцето теглото му ще достигне 2240 кг.
Нашата звезда е 400 пъти по-голяма от Луната. Тя постепенно увеличава размерите си и след 8-9 млрд. години ще е 200 пъти по-голяма от днес.
Температурата на ядрото на Слънцето достига 15 милиона градуса по Целзий.
Цялата Слънчева система се намира в постоянно движение около центъра на Галактиката, изминавайки над 200 км в секунда.
Светилото ни представлява газово кълбо, което няма твърдо ядро. В състава си съдържа водород – 92%, хелий – 7%.
Слънчевата атмосфера се състои от фотосфера, образуваща видимата повърхност, хромосфера и корона. От външната част на короната излизат йонизирани частици – т.нар. слънчев вятър.
През 1999 г. властите в Румъния отпечатват банкнота от пластмаса. Тя има полупрозрачно „прозорче” специално за наблюдаване на пълното затъмнение, което по това време най-добре се вижда именно в тази страна.
инфо: popantofi.com