В историята има не един и двама учени или политици, съревновавали се за върха със също толкова подготвени съперници. Враждите често стигали до заплахи, шпионаж и дори сериозни прояви на насилие.
Войната на костите
През XIX век двамата палеонтолози Едуард Коуп и Одниел Марш стартират разкопки за издирване на нов вид динозавър. Учените тръгват на експедицията като приятели, но с откриването на вкаменелост през 1860 година настъпва разривът между тях. Твърди се, че Марш е подкупвал работници от екипа на Коуп, за да му доставят откритите от съперника му кости. Така между двамата палеонтолози започва наречената от историята Война на костите, която продължава две десетилетия. Наемани са шпиони, саботирани са разкопки, унищожавани са открития и в крайна сметка войната съсипала финансовото състояние както на Марш, така и на Коуп.
Надпревара за власт
Омразата между политическите титани Робърт Кенеди и Линдън Джонсън започва през 1960 година, когато президентът Джон Кенеди избира Джонсън за свой вицепрезидент.
По-малкият му брат Робърт побеснява и на 4 очи притиска Джонсън да се откаже от поста. Той обаче не се съгласява. Непоносимостта между тях в началото се показвала само в близките им кръгове до убийството на Джон Кенеди през 1963 година. Тогава започва истинската война между Джонсън и Кенеди за президентското кресло. В крайна сметка Линдън Джонсън е избран за новият американски президент, а мандатът му продължава до 1969 година. Годините на неговото управление обаче са белязани от силната му вражда с Робърт Кенеди, който не спира да го критикува, както пред Сената, така и пред войниците във Виетнам.
Войната на четките
Художниците Микеланджело Караваджо и Джовани Баглионе също водели една от най-известните исторически вражди, стартирала през 1600 година. Войната между тях започва, след като Баглионе рисува свелосенки, подобни на известната картина на Караваджо Amor Vincit Omnia. Караваджо го обвинява в плагиатство и в отговор рисува карикатура с лицето на Джовани Баглионе върху тялото на Дявола. Това обаче не е достатъчно за художника и той започва да разпространява серия от комични стихотворения, в които казва как използва картините на Баглионе за тоалетна хартия. Обиден, Баглионе съди и вкарва за няколко дни Караваджо в затвора. След смъртта на Микеланджело неговият съперник пише книга, в който казва, че той е починал толкова мизерно, колкото е и живял.
Талантливият творец и великият гений
Едно от най-емблематичните съревнования е между талантливият композитор Антонио Салиери и геният в музиката по това време Волганг Амадеус Моцарт. Макар че дарбата на Салиери не може да бъде отречена, тя остава далеч от невиждания талант на Моцарт, а това според някои източници е пораждало сериозна завист от страна на италианския композитор. В някои версии дори се твърди, че Салиери е отровил Моцарт, а според други историята за тяхното съревнование е доста преувеличена. В една от тетрадките на Бетовен, който поради глухотата си общувал с приятелите си единствено чрез записки, е открито изречението – Салиери отново се чувства зле. Разсъдъкът му съвсем се е замъглил. Той не спира да говори, че е виновен за смъртта на Моцарт, че му е дал отрова. Съвременници на двамата композитори обаче отричат това да е вярно като обясняват легендите за смъртта на Моцарт с непроверени слухове.
Войната за светлината и гравитацията
Най-голямата вражда във физиката започва с разработката на Исак Нютон за светлината и цветовете. След като я представя публично друг водещ физик – Робърт Хук, пише унищожителна критика за теорията на Нютон, което предизвиква яростта му. Разменят се обиди, след което Нютон се оттегля и заявява, че повече няма да публикува трудовете си. Интересът на физика към публикации е запален отново от Едмънт Халей, който му предлага да открие математически доводи за гравитацията. Идеята, че невидима сила придърпва обектите към орбитите на планетите принадлежи на Робърт Хук, но той не успява да използва математически принципи, за да я докаже. Нютон стъпва на тази идея и с математика успява да изведе теорията за гравитацията. В книгата, която пише за откритието си, той дори не споменава Робърт Хук, който обаче не спира да твърди, че той, а не Нютон, първи е открил гравитацията.
инфо: sanovnik.bg / Антония Р.