Един от най-красивите природни обекти в света се намира на 40 километра от Залцбург, в Алпите, и представлява ледена пещера, дълга 42 километра. Тя е най-голямата от рода си в света и се нарича Светът на ледените гиганти в превод от немски. Името е подходящо, защото когато човек застане срещу студената красота на ледените фигури в природното чудо, се чувства като джудже сред великани.
Как са се получили причудливите и красиви ледени фигури?
В продължение на неизброими векове река Залцах минавала през алпийската планинска верига и бавно дълбаела варовиковите скали. Тези тунели, получени в резултат на неуморната работа на водата, стигат до над 40 километра в планините, но само на километър във вътрешността има лед.
Пещерата е била позната на местните хора преди официално да я открият, но никой не се решавал да влезе вътре, защото вярвали, че входът е вратата към Преизподнята. Ледът още от входа създава усещане за друг свят, различен от този на човека.
Как се е образувал този лед?
През студената зима в Алпите въздухът в пещерата остава по-топъл от този навън. Мразовитите въздушни струи си пробиват път във вътрешността и температурата надолу в пещерата се понижава. През месеците, когато навън е топло, ледът на входа на пещерата започва да се разтопява и водата се просмуква през пукнатини и цепки към вътрешността. Там капките бързо замръзват и се получават ледени фигури, които са неописуемо красиви, истинска игра на чудната природа.
Пещерата е изумителна не само с пленяващите въображението ледени фигури, но и с грамадите от лед, които стигат чак до всеки свод на това природно чудо. Създава се впечатление за леден дворец от красива снежна приказка. Сталактитите, сталагмитите и замръзналите водопади пленяват въображението на туристите. Липсата на електричество и осветяването на пътя само с карбидни лампи създава усещане за пътуване в друг свят.
Откриване на пещерата и чудесата в нея
Айсрийзенвелт или Светът на ледените гиганти е открита официално през 1879 година от Антон Поселт, природоизследовател от Залцбург. По-късно, през 1914 година спелеологът Александър фон Мьорк организирал експедиции в пещерата. Тъй като загинал през Първата световна война, урната с праха му била погребана в любимата му пещера.
На тези двама първи изследователи на пещерата са наречени много от намиращите се там ледени природни образувания. Едно от местата носи името зала на Поселт и впечатлява със огромно ледено творение с името Кула на Поселт. По пътя се намира друго известно място, свързано с откривателите – Катедрала на Мьорк, където се пази урната с праха му. Други забележителни места са наречени на герои от скандинавската митология. Накрая е Леденият дворец, който е на 400 метра под земята.
Датиране на леда в пещерата
Проучванията на геолозите сочат като възраст на леда 1000 години като твърде нова в сравнение с възрастта на пещерата – около 100 милиона години назад във времето. Причината е, че ледът непрекъснато се топи, всяка фигура се променя и накрая трансформира в друга. Пещерата непрекъснато се мени и дава възможност на хората да откриват нови фигури, посещавайки я периодично.
източник: sanovnik.bg