Драконите са митични същества, които наподобявали змия и крокодил, но били с колосални размери, бълвали огън и изгаряли всичко по пътя си. От телевизионни саги като „Игра на тронове“ или пък „Хобит: Пущинакът на Смог“ имаме възможност да се насладим на величествеността на тези създания, но и да изтръпнем пред тяхната разрушителна мощ, пише 10te.bg
Нека ви представим десет легенди за дракони, които ще ви дадат нов поглед за произхода на тези загадъчни и любопитни същества, които до ден днешен будят интерес, а някои дори смятат, че все още живеят сред нас.
източник: 10te.bg / ТАНЯ АНГЕЛОВА
1. Вавелският дракон – Полша
Има много версии на легендата, но само една е най-известната и най-често разказвана.
Имало едно време, цар на име Кракус, който царувал в Краков, а замъкът Вавел бил неговата резиденция. Хората водели спокоен и щастлив живот. Но един ден настанали странни шумове от подземието на замъка и открили, че там живее дракон!
Драконът бил много гладен и поискал храна от жителите. Ако не му предоставяли храна, той просто изяждал тях. Това създало хаос навсякъде. Целият град бил ужасен и всички умолявали краля за решение.
Крал Кракус също се уплашил и искал да спре тази лудост. Мислел доста време и решил – този, който победи и убие дракона, той ще се ожени за дъщеря му, принцеса Ванда и ще спечели короната.
Много смели мъже се опитали да се бият със звяра, но никой от тях не успял. Драконът ставал все по-силен и по-силен и убивал всеки смелчак, който му се изпречел на пътя. Хората започнали да мислят, че няма начин чудовището да бъде убито.
Но се появил Скуба, беден обущар, който имал план. Той решил да използва лакомията на дракона срещу самия него. Взел овча кожа и я напълни със сено и сяра. Скуба пуснал „овцата“ на дракона. Звярът изял овцата. Сярата го направила толкова жаден, че побегнал към река Висла. Пиел и пиел, и пиел, докато не избухнал. Кралят спазил обещанието си и Скуба се оженил за принцеса Ванда.
2. Легендата за живия огън – Румъния
Живият огън е естествено явление, причинено от газови излъчвания, издигащи се през пукнатините в земната кора, образуващи пламъци, които горят, разпалвайки се от слънцето (или от хората, ако пламъкът угасне).
Живият огън се намира в областта на субкарпатите на река Бузау. Легендата гласи, че в едно село хората направили кладенец. Водите му били толкова студени и освежаващи, че една капка можела да те излекува от всякаква болест.
По тези земи бродило ужасяващо чудовище. Това легендарно чудовище с няколко глави имало големи, червени очи, които можели да накарат всеки да замръзне на място. То бълвало огън през ноздрите си, който изгарял всекиго до пепел. Но се появил смел мъж, който пристигнал в селото със своя кон, готов да победи дракона. Битката се случила близо до кладенеца с чиста и свежа вода. Те се биели в продължение на два дни и две нощи, като спирали, само за да пийнат вода от магическия кладенец.
Накрая смелият мъж победил, като избутал чудовището в планината, където отсякъл главите му, от които навсякъде се сипел огън. Поради тази причина се смята, че от мястото, където звярът умрял, неговите ноздри все още бълват огън от подземията, за да плаши местните и да разкрива своята необятна мощ.
3. Свети Георги и Змея
Една от най-известните легенди за дракон е тази на Свети Георги и Змея.
Свети Георги пътувал дълги месеци по суша и море, докато отишъл в Либия. Там той срещнал беден отшелник, който му казал, че всички в тази земя са изпаднали в голямо бедствие, защото дракон отдавна е опустошил страната им.
– Всеки ден – казал старецът, – той иска за жертва по една красива девойка и сега всички млади момичета са мъртви. Остана само дъщерята на краля и ако не успеем да намерим рицар, който да убие змея, тя ще бъде принесена в жертва утре. Кралят на Египет ще даде ръката на дъщеря си на този, който победи това страшно чудовище.
Когато св. Георги чул тази история, той бил решен да се опита да спаси принцесата, така че прекарал същата нощ в колибата на отшелника, а привечер тръгнал към долината, където живеел змеят. Когато се приближил, видял малко шествие от жени, начело с красиво момиче, облечено в чиста арабска коприна. Принцеса Сабра била водена от нейните слуги до мястото на смъртта. Свети Георги пришпорил коня си и изпреварил девойките. Той ги утешил със смели думи и убедил принцесата да се върне в двореца. След това влязъл в долината.
Щом драконът го видял, втурнал се от пещерата си към него със силен рев, по-силен от гръм. Главата му била огромна, а опашката – дълга петнадесет метра. Но Свети Георги не се страхувал. Той ударил чудовището с копието си, надявайки се да го нарани. Люспите на змея били толкова твърди, че копието се разпаднало на хиляда парчета и св. Георги паднал от коня си. За щастие той се търкулнал под омагьосано портокалово дърво, срещу което отровата не можела да надделее, така че отровният змей не можел да му навреди.
След няколко минути той възстановил силата си и бил готов да се бие отново. Ударил звяра с меча си, но драконът излял отрова върху него и доспехите му се разделили на две. Още веднъж той се спасил под портокаловото дърво и след това с меч в ръка се втурнал към дракона и го пронизал под крилото, където няма люспи, така че да падне мъртъв в краката му.
4. Пиринският Змей
В подножието на връх Ореляк (2099 м н.в.) се намират Змейова скала и Змейова дупка. Малката пещера е известна като пещерата на крилатия кон на Пиринския змей. Голямата змейова пещера е смятана за негов дом. Много често фолклора ни свързва старите рудници с дом на змея. Горе в тавана се наблюдава овален отвор, пробит според легендата от светкавицата на Беласишкия змей.
Според легендата змеят грабнал на връх Великден от хорото най-хубавата мома Стана. Отнесъл я под селото в Змейова дупка и там я направил своя невеста. Стана вече чакала дете, когато веднъж змеят полегнал на пролетното слънце в скута на невястата си, за да подремне. Заръчал й, ако види в небето облаче, да го събуди.
Змейовата невяста видяла облачето, но й дожаляло да събуди змея. Скоро облакът станал голям и буреносен. Стана разбрала, че е сгрешила, опитала се да събуди мъжа си, но той спял дълбоко. Накрая заплакала, една сълза паднала и го събудила. Било вече късно. От облака излязъл Беласишкият змей. Докато Пиринският змей влезе в пещерата да си вземе боздугана, чуждоземният змей го нападнал, пробил отгоре пещерата – дом на змея и го убил.
Змейовата невяста Стана останала вдовица. Едно овчарче я открило. Казало на баща й и той направил стълби, свалил я от пещерата и я прибрал у дома. Не след дълго се родил и техният син на име Гинчо. Той било необикновено голямо дете, силно и с крилца под мишниците. На три години вече било толкова силно, че ходело с дядо си в планината да берат дърва. Детето поръчало на дядо си да купи лой и да му направи топки от лой. После му казало, че има да отмъщава за смъртта на баща си и се настанило в езерото на върха на Пирин планина, до връх Ореляк, където живеел Беласишкия змей.
Дядото се уплашил, но детето било непреклонно и казало на дядо си, че ако видел син пламък над водата, можел да хвърли топка лой. А ако види да излиза бял пламък, да не хвърля нищо. Дядото направил заръченото. Гинчо излезнал от водата, носейки сърцето на Беласишкия змей, който убил баща му. Заедно с победения змей, изчезнало и езерото. Така се появила местността „Сухото езеро“ южно от връх Ореляк.
5. Китайският дракон
В китайската култура драконите са символ на сила и богатство. Те са символ на императора в китайските династии. Повечето китайски дракони могат да летят, но не с крила, а чрез магия. Те били смятани главно за водни животни, които обитавали реки и морета. За разлика от западната култура, в китайската драконът е символ на щастие и късмет. Дори сред тях имало йерархия.
В Китай съществуват много празници, посветени на дракона. Днес много сгради в Китай имат по покривите си скулптори, изобразяващи драконови глави. Силата на дракона символизира силата да се управлява едно кралство. Драконите са носители на кралско достойнство и носят плодородие на хората и техните отрасли.
Според една от легендите, на земята нямало реки и езера, съществувало само Източно море, в което живеели четири дракона: Драконът Лун, Жълтият дракон, Черният дракон и Перленият дракон. На земята настъпила голяма суша и хората нямало с какво да се препитават. Когато четирите дракона видели това, съжалили хората и решили да поговорят с Нефритовият владетел , който бил господар на небето, земята и моретата.
Той обаче не удържал на обещанието си да прати дъжд и драконите решили да помогнат на хората като погълнат вода от морето и я разпръснат като дъжд с устите си. Тогава Нефритовият владетел се разгневил и заточил драконите на четири високи планини. Но и тогава те не съжалили за постъпката си и се превърнали в четирите големи реки в Китай – р. Яндзъ; р. Хуанхъ – Жълтата река; р. Хъйлундзян – р. Черният дракон и река Джудзян – Перлената река.
6. Неси от Лох Нес
Легендата за съществуването на чудовището, обитавало шотландското ледниково езеро Лох Нес, до ден днешен остава неразгадана. Чудовището от Лох Нес за първи път се появява в легенда от VI в., когато ирландският монах Колумба – по-късно католически светец – казал, че е спрял Неси, когато чудовището нападнало плувец, призовавайки Бог и заповядвайки на чудовището да се махне.
Легендата оцелява до 30-те години на миналия век, когато шотландски вестник съобщава, че чудовището Неси е било видяно. Няколко години по-късно лондонски вестник публикува известна снимка на предполагаемия звяр в Лох Нес., но по-късно е установено, че снимката е фалшификат, за който е използвана играчка подводница. Чудовището наподобява огромна змия, както всички дракони, има дълга шия, големи перки и малка глава. Много хора предполагат, че това всъщност е плезиозавър, оцелял от епохата на динозаврите.
7. Скандинавският дракон
Според легендата драконът Фафнир бил пазител на златно съкровище. Сигурд или Зигфрид („победа“), в скандинавско-германската митология, е героят, син на Зигмунд и Зиглинд, ученик на ковача Регин, брат на дракона Фафнир, пазещ прокълнатото златно съкровище на джуджето Андвари. Именно Регин, който приема Сигурд за свой син, изковал на героя меча Грам, с който Сигурд ранил смъртоносно чудовището в лявото рамо.
Сигурд победил дракона, но когато кръвта на Фафнир паднал върху езика му, той започнал да разбира езика на птиците и научил за намерението на доведения му баща да го убие. Той убил своя осиновител и откраднал съкровището на Фафнир.
8. Древногръцкият дракон
Лернейската хидра е чудовище от древногръцката митология, с тяло на змия и девет глави на дракон. Хидрата живяла в блатата около град Лерна, където се намирал и входът към подземното царство. Тя унищожавала много стада и опустошавала цялата околност. Било почти невъзможно да бъде убита, тъй като една от главите й била безсмъртна.
Херкулес се опитал да я убия, целейки по нея стрели, но тя побесняла и се увила около него. На мястото на всяка отсечена глава, пораствали две нови. Херкулес повикал за помощ приятеля си Иолай и заедно заровили все още живите и съскащи глави на хидрата дълбоко в земята, недалеч от пътя за Елент, и на това място имало много голяма скала. Херкулес нарязал тялото на чудовището на парчета и потопил стрелите си в отровната му жлъчка, с която успял да го убие.
9. Японският дракон
Японският дракон е олицетворение на най-различни божествени сили. Той е силно повлиян от китайския, но бил изобразяван само с по три нокътя на крайник и имал по-извито тяло. Японският дракон е символ на водата и носи мъдрост, богатство, сила и успех. Друго, по което се различава от китайския е, че китайският дракон носи символика за дъжда и за бедствията, породени от него. В японската митология, Рюджин е богът-дракон на моретата, обитаващ подводен, богато украсен дворец, изграден от червен и бял корал.
Рюджин контролирал приливите с магически морски скъпоценности. Хората трябвало да се приближават към Рюджин с голяма предпазливост, тъй като никой смъртен не бил в състояние да оцелее от гледката на цялото тяло на дракона. Когато бил гневен, Рюджин предизвиквал морски бури. Драконите можели да се превръщат в хора, да се женят за тях и да създават човешко потомство.
10. Драконовата градина – Румъния
Драконовата градина е защитен геоложки и ландшафтен природен резерват, който обхваща почти три хектара и се намира в община Балан, окръг Салай, Трансилвания.
Някои разказват, че този район бил обитаван от нечестиви дракони, които отвличали момичетата на селяните. Един ден един от драконите откраднал слънцето от небето, но жизнен и силен младеж го победил и върнал слънцето обратно в небето. Останалите дракони, които дошли да му помогнат, били заслепени от внезапната яркост на слънцето, а едно от момичетата, хванато и спасено от младежа, изрекло заклинание над тях и драконите се превърнали в скали.
източник: 10te.bg