Българският фолклор е безкрайно богатство, чиято стойност никога не бихме оспорили. Трудно обаче можем да сме безкритични към някои от любимите ни поговорки, сред които блестят крайно вредни максими. Глупостта се предава с поколения и се съхранява като национално богатство. С подобни мъдрости се изживява и един ограничен български лучен животец, който е за всеобща диагноза. Ето кои са 10-те най-вредни български поговорки, от които колкото по-бързо се отървем, толкова по-добре.
1. Преклонена главица, сабя не я сече.
Най-големият български шедьовър, обобщил в едно изречение цялата ни народопсихология. Ниско самочувствие, робска нагласа, угодничество, поглед надолу към обувките, мълчание и преклонение – ето ни в целия ни блясък. Мъдростта на 500-те години робство, вкарана в действие и по-дълготрайна от всичко друго. В добавка може да прибавим и не по-малко опасното „Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“ Народният мъдрец е казал: Стой си, където си, и мирувай. Несправедливостта не е твоя работа. Бунтът е за ненормалници. Бъди наведен и мълчи. Нещата колкото и да са зле, ще се разминат. А, ако после съвсем се влошат, нищо, още повече ще наведем главица. Няма сабя, която да може да достигне толкова ниско, колкото нашият врат. А, и да не забравяш – срещу ръжен не се рита! Изобщо!
2. Много хубаво не е на хубаво…
Едва ли има нация, която толкова упорито отказва да приема сполетялото я щастие. Хубавото е съмнителна работа. То е дошло някак неестествено и те е сварило неподготвен. Какво да го правиш сега, като сте останали само двамата – ти и хубавото? Понамирисва тая работа… Многото хубаво е капан за наивници. И, като един истински българин, трябва постоянно да го наблюдаващ с присвито око. Още две поговорки влизат в умопомрачителен синхрон с тази. Едната – че „Всичко хубаво си има край“, а другата: „Всяко чудо за три дни“. Ако приказките завършват със „Заживели доволни и щастливи до края на дните си“, българският щастлив финал е винаги един кратък тридневен семинар, от който бързо и отрезвително трябва да разтърсиш глава и избягаш, за да се гмурнеш отново в любимата отвратителна действителност. Бъди българин и не вярвай в щастието! То е нещо, което се случва на другите, само и само да те дари с шанса да завиждаш.
3. Музикант къща не храни!
Добре, че Beatles, Led Zeppelin и Pink Floyd не разсъждаваха така. В България обаче музиката, и изобщо изкуството, е изумително лековат начин да си пропилееш живота. Човекът, който се е отдал на подобни занимания, е „развей прах“, който „лети в облаците“. Той е напълно чужд на концентрираната в изискванията на бита скотска българска душевност. Музикантът е онзи глупак, който се мъчи да свири, докато ти предвидливо правиш буркани за зимата и през цялото време си знаеш, че ще набиваш парени чушки през декември, докато онзи вятърничавият се чуди какво да прави. Пада му се! За лека компенсация служи „Който пее, зло не мисли“. Един вид – споко, музикант ли е, той е безобиден наивник, няма да имаш проблеми с него.
4. Една птичка – пролет не прави.
Виждаш човек, целеустремен, погълнат от кауза, идея или занимание. Странна работа – той наистина е отдаден на някакво поприще, а не е като теб да си мухлясва сладко-сладко. Е, вдигаш рамене… Една птичка – пролет не прави! Къде е тръгнал, нищо няма да промени тоя, не вижда ли, че е сам в цялата работа, разсъждава умно простият българин. Когато Джон Ленън пее „You may say I’m a dreamer. But I’m not the only one“, не е знаел, че винаги по всяко време има един тъп българин, който мисли тъкмо обратното: че колкото повече си мечтател, толкова повече си сам.
5. Крушата не пада по далеч от дървото…
И кръвта вода не става! Човек, колкото и да се опитва, е осъден в най-добрия случай да повтори грешките на родителите си. Промяната не съществува, а всички сме едни постоянно репродуциращи се щампи, патриархално осъдени да наподобяват максимално семействата си.
Да се чудиш изобщо защо хората в България се размножават при положение, че резултатът така или иначе ще е един и същ. Може да си станал IT специалист, да си заминал да учиш в Лондон, или пък да си натрупал стотици книги в библиотеката – не ми се прави, същият си като дядо си! Одрал си му кожата!
6. Ден година храни и бели пари за черни дни.
Принципно, нямаме нищо против. Действително е така. Лошото е, че това мислене води до трайни увреждания при хората, които действително разчитат на „деня-година“. Най-адекватният пример са безбройните изнудванки по българското Черноморие, които гледат да ти свалят кожата от гърба, понеже такава им е „сезонната работа“. А в добавка към тази поговорка е и събирането на „Бели пари за черни дни“. Която също е особено интересно – неминуемо се предполага, че черните дни ще настъпят и още как! Не си харчи парите за екскурзии, хубаво вино, срещи с приятели! Ще дойдат черните дни и тогава ще съжаляваш за онова лято, в което си си позволил да отидеш в Париж. Поне да си беше купил боб с кренвирши на консерви, че да не даваш грешни пари, знаеш ли как отива бързо еврото…!
7. Мълчанието е злато.
Ето я златната максима. Отваряй си очите на чекрък, но устата – въобще! Сократ е казал: „Заговори, за да те видя“. Българинът обаче е предпочел да остане невидим. Словото е риск за безумци. Мълчи си и кротувай. Впрочем, по този повод има едно стихотворение „Когато те дойдоха“ на Мартин Нимьолер. Ти обаче не си го чувал, защото любимият ти роман е „Под игото“.
8. Учи, за да не работиш!
Особено изречение, загатващо за амбивалентното отношение на българина към образованието. То е начин да прецакаш системата и ако може да се уредиш в офисче, вместо да бъркаш бетона. Който учи, не го прави, за да усвои някакви знания, а, за да разбере как да прецака другите, дето наистина трябва да бачкат. Ученето, по парадоксален начин, е най-прекият път към мързела. Разбира се, има и един по-лесен вариант, резюмиран в „Не могат да ми плащат толкова малко, колкото малко мога да работя“.
9. Недей да откриваш топлата вода!
С каквото и да се захване българинът, той вече знае, че е бил изпреварен. Някой е открил топлата вода и само си губиш времето, ако се пробваш на свой ред. Има по-умни, по-кадърни нации, които са истински откриватели, ти къде си тръгнал, бе, човек. Я спокойно. Пий една студена вода и недей да търсиш топлата.
10. Дървен философ!
Желязната самозащитна реакция. Когато срещнеш по-умен човек, който далеч надминава интелектуалните ти способности, той неминуемо се превръща в дървен философ. Чието сладкодумие са „врели-некипели“. Дървеният философ е всеки, който се интересува от неща, различни от това да лежи под москвича в летен следобед и да вари ракия в казана. С него не може да се спори, понеже той постоянно ти напомня за безсилието ти да кажеш две думи на кръст. Дървеният философ си губи времето с четене на книги, но всички знаем, че „лозето не ще молитва, а мотика“. Изобщо, не си ли отруден, нещастен човечец, обигран в „парата-джобата“, нищо не си разбрал от тоя свят.
инфо: standartnews.com