15 български думи, които новото поколение дори не знае, че съществуват

Колко разнообразна е етимологията на българските думи! От праславянски, старобългарски, латински, гръцки, църковнославянски, ирански. А по-късно и турски, руски, френски, немски, английски, арабски и други езици по света. Често побългарени и станали официални.

Някои български думи обаче остават формално непризнати, тъй като идват от различни наречия и диалекти в езика ни. Но въпреки отричането им, в определени райони от страната те се употребяват масово.

Винаги е интересно да научаваме стари български думи и да разбираме как са говорили предците ни.

В съвременния български език съществуват около 200 хиляди отделни думи. Без да сме специалисти в областта, ние от Lifebites.bg винаги се стараем да сме полезни на нашите читатели и да ги зареждаме с интересна информация. Част от нея – свързана с родния ни език. Защото го обичаме, почитаме и вярваме, че е важно да го запазим чист и красив, какъвто в действителност е!

В този материал ще се спрем на няколко български думи, които, без значение от произхода им, са били широко използвани от (пра)дядовците и (пра)бабите ни в не чак толкова далечно минало. Всяка дума старателно проверихме в поне няколко източника. Част от тези думи дори все още се употребяват в някои по-затънтени български села.

Факт е обаче, че представителите на новото, а и част от по-старите поколения не знаят значението на повечето от тези архаизми. Припомняме ги, не за да ви убеждаваме да започнем да употребяваме тези остарели думи днес, а за да научим заедно нещо ново (или добре забравено старо) за езика и историята ни. И някак малко по-лесно да можем да възприемаме старинния български език, на който са написани и доста от най-ценните стари и възрожденски книги на страната ни.
Ето 15 от тези красиви, но доста позабравени български думи, които избрахме да ви припомним:

1. Сгледа

Може би защото днес традициите при представянето на половинка не са съвсем същите, днешното поколение, което не чете и не се интересува от историята и миналото, не е съвсем наясно с тази дума. Сгледа означава “оглеждане на мома за женитба“. Младите мъже често водели своите избраници при родителите си на “сгледа”, за да получат тяхното одобрение и благословия да вземат тази мома.

2. Душен

В миналото това прилагателно се използвало в смисъла на ароматен, благоуханен. В днешно време по-скоро използваме думите “задушен, задушно”, които обаче имат различно, негативно натоварено значение.

3. Тамах

Това е една от онези български думи, която младите днес не просто не употребяват, а може би изобщо не са и чували. Тя е използвана като синоним на алчност, лакомия, скъперничество.

4. Абие

Значението на това наречие е веднага, тозчас, тутакси. Среща се в Древната Източнославянска реч и църковнославянските писания. Също в санскрит и древногръцкия език. Коренът вероятно идва от семейството на индоевропейските езици.

5. Пусия

Тази остаряла дума значи засада, капан, клопка.

6. Желва

Със звучната българска дума желва предците ни са наричали костенурката. В различните диалекти на България се среща още като желка, желбаба; костеница, коруба жаба и други. В някои райони на страната пък думата желва се използвала не за костенурка, а за кълвач.

7. Гемия

Вероятно всеки от нас неведнъж е чувал израза

“Потънаха ми гемиите”.

Но знаем ли какво всъщност означава той? Думата гемия идва от турски и значи кораб с платна.

8. Кория

Най-често този географски топоним се използвал за малка гора на равно място.

9. Аслъ

От малки сме чували, че в българския език няма дума, която да завършва на Ъ. Но се оказва, че не е точно така. Наречието аслъ, със значение – наистина, действително, всъщност, идва от турския език и е широко използвано у нас по време на османското владичество. Аслъ е също често срещано турско женско име.

10. Биля

Означава даже, дори. Най-вероятно тази частица също е заемка от турския език – турското bile има същото значение.

11. Сеймен

Значението на думата е стражар, полицай, турски войник на полицейска служба, заптие. В България дори съществува село, наречено Сеймените. Намира се във Великотърновска област.

12. Шикалка

Аномални образувания върху кора на дъб. В някои райони думата се използва за шишарка.

13. Куйрук

Означава опашка. Много активно се използва в Родопския край и дори днес там можете да срещнете някоя стара баба или дядо, които все още употребяват тази дума.

14. Сборувам

Ако сте си помислили, че знаете какво значи този глагол, и имате предвид “присъствам на сбор/събор на някое село” или “събирам числа” – грешите. Нашите предци са използвали думата като синоним на говоря, обсъждам, разговарям.

15. Чапкънин

Женкар, развратник, коцкар. Също луда глава, немирник или безделник. Среща се и като чапкън. Думата идва от турски език – capkin.

Източник: lifebites.bg

4 Comments

Leave a Reply
  1. Тези думи са потънали в забвение по една единствена причина – няма никакъв смисъл да съществуват в българския език. Всъщност,и преди е нямало.

  2. И аз не знаех 2 думи. Винаги има какво да се научи. Гледайте “Стани богат”!

  3. Няма как новото поколение да ги знае, след като масово не чете книги! Иначе, тези думи изобщо не са изчезнали. Аз съм на 47 г, роден и израснал в Бургас, но с все още живи роднини из Ямболските села и вероятно затова непознати са ми само три от изброените. Познавам хора около моята възраст, с корени и от други региони, които използват повечето. Да не говорим за „пусия”, която е в речника на всеки ловец!

  4. Нито съм на преклонна възраст, нито живея в затънтено българско село. Само две-три от думите ми бяха непознати. В пловдивско все още ги употребяваме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fifteen + 16 =