Най-големият проблем на това да управляваш страна е, че е пълна с хора. Историята е пълна с личности, които се изкачват на власт с планове, звучащи чудесно на хартия, но в реалността са пълна катастрофа. Примери има много и всичките доказват, че е наистина много трудно да накараш хората да правят нещо, което те не искат.
Изкупуването на оръжия води до повече оръжия
В дългосрочен план, тези програми водят до повече оръжия. Как така? Ами представете си, че гледате реклама на продукт по телевизията и макар да изглежда страхотно, не сте сигурни дали го искате или имате нужда от него. Например някаква нова комбинация между косачка за трева и бягаща пътека. Спомняте си обаче, че всъщност нямате ливада за косене и 100% от бягащите пътеки се превръщат в закачалки за дрехи, така че устоявате на изкушението.
Сега си представете, че правителството ви е обещало пари в брой за всяка нежелана косачка/бягаща пътека, без да ви бъдат задави въпроси. Изведнъж, вече поръчването на такъв продукт не изглежда толкова голям финансов риск – ако се окаже, че не го искате, знаете, че просто трябва да изчакате да го продадете.
Същото важи и за оръжията. Хората, които не са сигурни дали имат нужда от пистолет, по-лесно се убеждават да си купят такъв, ако знаят, че в бъдеще ще могат да си върнат парите.
Наградата за убийство на змии води до повече змии
Колкото и богата да е била Британската империя, колкото и да е искала да се отърве от кобрите, направила е грешката да обяви твърде висока награда за изтребването на змиите. Оказало се, че наградата за всяка мъртва змия била значително по-голяма от разходите, отиващи за развъждането и отглеждането на змията. Вече се досещате накъде бием.
Вместо да ходят на лов за кобри, хората си стоели вкъщи и правели ферми за кобри, от които се раждали хиляди змии за продажба на правителството. Разбира се, правителството скоро забелязало схемата и отменило наградата. За съжаление, това означавало, че Делхи е останал да гъмжи с хиляди ненужни, скъпи кобри.
Законите срещу замърсяването в Мексико всъщност увеличават замърсяването
Благодарение на 460 000 автомобила, бълващи пушек всеки ден, Мексико Сити изглежда като сцена от апокалиптичен трилър, погледнат от небето.
За да се справи с този проблем, през 1989г градът прокарва закон, който забранява на определен процент от градските коли да бъдат карани всеки ден. Направили го по регистрационен номер – ако номерът ви завършва на 5 или 6, значи нямате право да шофирате в понеделник.
Очевидно подценявайки до къде биха стигнали хората, за да не правят каквото им се казва, законът ограничава шофирането само между 5 сутринта и 10 вечерта. Това означава, че шофьорите имат цели седем часа, за да наваксат със замърсяването. Повишените нива на замърсители във въздуха показват, че хората явно предпочитат 17-часов работен ден, отколкото да се возят с автобуса.
Има и друго нещо – хората просто започнали да си купуват втори автомобил, за да го карат в забранения за първия автомобил ден.
Риболовните квоти са лоши новини за рибата
Проблемът с риболовните квоти е, че проверките се правят на брега – океанът е твърде голямо място и няма начин властите да обикалят от кораб на кораб. Рибарите нямат стимул да спрат да ловят нелегално риба, а само да спрат да пристигат на брега с нелегалния улов.
Ако капитанът е уловил повече риба от разрешеното, той има избора или да му щракнат белезниците като акостира на брега, или да изхвърли количеството риба горница отново в океана. Но не говорим да я върне жива – процесът по сортирането на улова е доста продължителен, така че по-голямата част от върнатите в океана риби вече са се вмирисали откъм главата.
Затягането на законите за банкрут прецаква всички
През 2005г, американците натрупали повече кредитен дълг, отколкото можели да изплатят, измислили магически начин за справяне с проблема. Просто обявявали банкрут, освобождавайки се от всякакви задължения.
Това е причината банките да настояли за прокарването на закон, който да направи обявяването на банкрут по-скъпа процедура за хората и да принуди измамниците да си плащат дълговете.
За съжаление, оказало се, че някои хора, които искали да обявят банкрут, наистина били разорени. Неспособни да си платят цената за процедурата обаче, тези хора просто спрели да си плащат заемите, което довело до запор на имуществото им от банките. След това, банките започнали да разменят изгубените дългове за къщи, които след това пускали за продажба.
Да не забравяме обаче, че банката е получила „безплатната“ къща, след като е била ужилена с голяма ипотека, която не е изплатена, затова е трябвало бързо да се отърве от къщата, за да си върне парите. Но когато пуснала къщата на пазара, внезапно открила, че поради нов закон за банкрута, всички други банки са направили абсолютно същото. И така, законът наводнил пазара и банките останали с празни, гниещи къщи, умоляващи някой да ги купи. Поради един незначителен феномен, известен като закона на предлагането и търсенето, цените на къщите паднали… и дори повече хора не успявали да си платят ипотеките.