Въпреки факта, че откритието звучи като отлично начало за нов филм за Индиана Джоунс – обичаме Инди – изследователи казват, че са намерили нещо, което наричат „Портите към Ада”.
Очевидно не буквално, този митичен портал към подземния свят бил споменаван като от древните гърци, така и от римляните.
„Това място е пълно с пара и тъй мъгливо, че човек едва вижда земята. Всяко животно, което влезе вътре, намира смъртта си мигновено. Хвърлих врабчета и те веднага поеха последния си дъх и паднаха”, пише гръцкият историк Страбон (64 г.пр.Хр. – 24 г.сл.Хр.).
Надпис на мястото към боговете на подземния свят Плутон и Коре. Изображение: Франческо Д’Андрия/Университет Саленто
Мястото, открито от експертите, се намира в древния фригийски град Хиераполис, сега Памуккале в югозападна Турция.
Голяма част от древните легенди разказват за различни начини за достигане на подземния свят, преминавайки през различни етапи, които увеличават страданието на душата, която напуска тялото.
За много римляни този процес започвал с „портата към подземния свят”, а наскоро учени разкриха, че мястото все още съществува.
Мястото всъщност е пещера, която е била преоткрита от изследователи от Университета на Саленто (Италия). Мястото принадлежало на древна Фригия и било използвано за извършване на животински жертвоприношения от жреците.
Мястото, както изглежда днес. Изображение: Франческо Д’Андрия/Университет на Саленто.
Само че, това което древните смятали за истински портал към подземния свят, е нещо съвсем различно и можем да благодарим на науката.
След като намират местоположението на древния „портал към поздемния свят”, учените разбират защо животните, които приближавали мястото, умирали почти мигновено.
Причината е подземна сеизмична активност, през която голямо количество вулканичен въглероден диоксид се изхвърля на повърхността и убивал животните, но не и жреците, извършващи жертвоприношението.
Древните жреци сигурно са си мислели, че боговете им са благосклонни към тях, докато в действителност всичко е просто наука.
Специалисти от университета в Дуйсбург-Есен в Германия са взели проби от нивата на въглероден диоксид в района около пещерата и откриват, че газът образува нещо като „езеро”, което се издига на 40 сантиметра над земята.
Смъртоносни газове продължават да се появяват от този древен протал към подземния свят.
Един от най-изненадващите факти е, че този район продължава да е също толкова смъртоносен, както в дните на древните римляни и гърци.
Газът се разсейва от слънцето през деня, но е по-смъртоносен призори. Концентрацията достига над 50 процента в самото дъно на езерото, издигайки се до около 35 процента на 10 сантиметра, което дори би убило човек, но над 40 сантиметра концентрацията пада бързо, съобщава “Science Alert”.
„Докато бикът стоял в газовото езеро с уста и ноздри на височина между 60 и 90 см, високите жреци (гали) винаги стояли изправени в езерото, внимавайки носът и устата им да са доста над токсичното ниво на Адския дъх на смъртта”, пише екипът във вестника си.
„Съобщава се, че понякога използвали камъни, за да стоят по-нависоко”.
Археологическите доказателства предполагат, че мястото е функционирало напълно до 4-ти век.сл.Хр., но продължило да е място на спорадични посещения през следващите два века. Храмът бил разрушен през 6-ти век сл.Хр. от християни, а по-късно земетресения може допълнително да са повредили мястото.
Източник: Последен век