Home Загадки 3 Легендарни древни библиотеки, които съхранявали древното познание

3 Легендарни древни библиотеки, които съхранявали древното познание

от izumitelno
0 коментар 5,4K преглеждания

Знаете ли, че преди хиляди години, преди съществуването на подвързаните книги, различни древни култури съзнавали колко е важно да пазят записи на събитията от своята история? Преди хиляди години древните култури строили невероятни, масивни библиотеки, които служели като гигантски крепости на познанието.

3 Легендарни древни библиотеки, които съхранявали древното познание

Тези велики храмове на познанието служели не само да съхраняват древните глинени плочи и свитъци, но и като центрове на културата и образованието.

В тази статия ще разгледаме три легендарни древни библиотеки и защо те са били важен културен център за древното човечество.

Александрийската библиотека

3 Легендарни древни библиотеки, които съхранявали древното познание
Една от теориите предполага, че Александрийската библиотека била опожарена. „Опожаряването на Александрийската библиотека”, от Херман Гол (1876).

Александрийската библиотека е вероятно една от най-известните древни библиотеки в историята.

След като Александър Велики умира през 323 г.пр.Хр., контролът върху Египет бил даден на бившия генерал Птолемей I Сотир, който искал да създаде образователен център в град Аледксандрия. Резултатът: Могъщата Александрийска библиотека, която не след дълго се превърнала в интелектуално чудо на древния свят.

Въпреки факта, че знаем малко за физическото оформление на Александрийската библиотека, знаем обаче, че в зенита си тя съхранявала над половин милион папирусови свитъци, които съдържали безброй литературни творби, както и древни исторически текстове и документи, описващи закони, математика и наука.

Древната библиотека на Александрия била център на обучение за множество древни философи.

Това светилище стопанисвало малък зоологически кът, градини, просторна стая за срещи и дори лаборатория.

Стаите, които били посветени на библиотеката в крайна сметка се оказват най-важната част от цялата институция, която била известна в интелектуалния свят на античността като уникална.

Векове наред Птолемеите поддържали и съхранявали Библиотеката, която още от началото си поддържала атмосфера на учение и труд.

Те посвещавали големи суми за придобиването на книги с трудове от Гърция, Персия, Индия, Палестина, Африка и други древни култури, макар и гръцката и елинистическата литература да преобладавали.

Музейната библиотека се състояла от десет стаи, посветени на изследвания, всяка в различна дисциплина. Множество поети и философи, които наброявали над сто в най-добрите години, отговаряли за поддръжката ѝ, с пълна всеотдайност. Всъщност, сградата на Музея била считана за истински храм на познанието.

Разрушаването на великата библиотека традиционно се датира към 48 г.пр.Хр., когато се предполага, че е изгоряла, след като Юлий Цезар неволно подпалва пристанището на Александрия по време на битка срещу египетския владетел Птолемей XIII.

„…когато врагът се опитал да отреже комуникациите му по море, той бил принуден да избегне тази опасност, като подпали корабите си, и огънят, след като опожарил доковете оттам се разпространил и унищожил великата библиотека” – Плутарх, „Животът на Цезар”.

Пергамската библиотека

3 Легендарни древни библиотеки, които съхранявали древното познание
Пергамският Акрополис, гледан от Виа Текта при входа на Асклепиона. Изображение: Wikimedia

Построена през трети век пр.Хр., Пергамската библиотека била в Античността втора по важност след великата Александрийска библиотека.

Известно време те се съревновавали по качество, брой на томовете и значимост.

Пергамските царе били колекционери на изкуство и библиофили и полагали големи грижи за културата, (също както Птолемеите в Египет).

Те искали да превърнат столицата си Пергам в град като Атина по времето на Прикъл.

Пергамският цар Атал бил основателят на библиотеката, а синът му Евмен II бил този, който я разширил и надстроил. Тя станала важен културен център и натрупала до 200 000 тома с древни текстове според писанията на Плутарх. Други източници твърдят, че съдържала до 300 000).

Библиотеката включвала и граматическа школа, също както в Александрия, но в различна насока. Докато в Александрия се специализирали в издания на литературни текстове и граматическа критика, в Пергам били повече наклонени към философията, главно стоическата философия, към търсенето на логиката, вместо към правенето на филологически анализи.

Древният град Пергам станал водещ център за производство на пергаментна хартия.

Имперската библиотека на Константинопол

3 Легендарни древни библиотеки, които съхранявали древното познание
Завладяването на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г.

Смятана за ПОСЛЕДНАТА от великите библиотеки на древния свят, Имперската библиотека на Константинопол била основана в столицата на древната Византийска империя.

Дълго след разрушаването на другите велики библиотеки, като великата Александрийска библиотека, Имперската библиотека на Константинопол съхранявала древното познание на гърците и римляните за период от хиляда години.

Няколко пожара в Константинополската библиотека унищожили голяма част от колекцията. Библиотеката била изгорена през 473 г. и около 120 000 тома били изгубени.

Имперската библиотека на Константинопол била построена от Констанций II, който бил син на първия християнски император Константин. Някои оценки поставят колекцията на малко над 100 000 тома, които включвали папирусови свитъци и кодекси, увити в пергамент, макар и 120 000 тома да били унищожени в пожара от 473 г.сл.Хр.

Източник: Последен век

Може да харесате още

Оставете коментар