През годините остров Десепшън често е обект на желание на различни предприемачи и също толкова често е изоставян. Разнебитените останки от сгради, кораби и китоловна екипировка свидетелстват за продуктивните години на острова като норвежко-чилийска риболовна база, а след това и база на изследователски експедиции на Аржентина, Чили, Испания и Великобритания. В буквален превод от английски името на острова означава „заблуда” – първоначално изследователите не успели да открият входа към естественото пристанище.
Поради наличието на голяма калдера – вулканично образувание, получено при сриване на вулкан навътре, – остров Десепшън е едно от най-надеждните пристанища сред островите на Антарктика и е сигурно убежище по време на бури. Именно поради тази причина в миналото множество държави искат да сложат ръка на територията му. Но забравят, че използването на скъпа екипировка на неизследвана територия е рисковано занимание. И докато световните сили спорят по въпроса, остров Десепшън има други идеи – през 60-те години вулканът на острова изригва на два пъти, унищожавайки и покривайки с пепел всички постройки, включително научни бази, гробище за китоловци и хангар за самолети.
Територията на острова сега се управлява по Антарктическата договорна система (АДС) и днес не само служи като изследователски пост, но е и популярна туристическа дестинация. Най-голямата атракция са горещите извори – вулканичната активност причинява затопляне на водите. Тоест, ако се преборите с първоначалния студ, можете да се насладите на антарктическия пейзаж по бански.
По острова са разпръснати множество индустриални останки, включително железни цистерни, в които могат да се видят пробити дупки, тъй като имало съмнения, че нацистите ще ги използват като резервоари за гориво.
И не на последно място, навсякъде бродят пингвини ивичобузети – на западната част на остров Десепшън се намира една от най-големите колонии в света.