В монтанско село Дроздстой, Семка, Храбър, Тибър, Либкнехт, Люсилия са само част от необичайните имена.
Хората там носят тези необичайни имена, защото вярват, че те ги пазят от смъртоносно проклятие. Село Меляне се намира само на няколко километра от град Монтана и въпреки малкото си население концентрацията на странни имена там е най-голяма. Според преброяванията всеки втори жител на селото носи особено име.
Легенда твърди, че през 20-те и 30-те години на миналия век в северозападното селце имало голяма смъртност. Тогава тръгнала мълвата, че над селото тегне проклятие и по съвет на свещеника, за да се развали прокобата, родителите трябвало да кръщават децата си с имена, които не се срещат в рода им. За да са сигурни обаче, че ще пресекат злото, родителите кръщавали децата си с имена, които никой никога не бил чувал.
Възрастна жена разказва, че първите странни имена, които се появили в селото, били Либкнехт и Люсилия, Филисина, Вилсон, Телефонка и Първа. По-късно се появяват и хора, кръстени Геройки, Геройко и Роза Люксембург. Интересно е, че нито един жител на селото не е изявявал желание да смени името си. В крайна сметка с появата си необичайните имена спрели високата смъртност в района.
Сред жителите има и жена, кръстена Графинята, която, противно на името си, не живее в дворец, а в малка селска къща. Графиня не харесвала името си и се притеснявала как ще звучи то, като остарее. От Монтанско дори са записвали мъж с име Шкаф и жена с име Случка, но през последните години в селото са се родили 2-3 бебета, които носели нормални имена.
Тъй като в Меляне няма никакъв поминък за по-младите хора, местните се опитвали да развиват туризъм, използвайки странните си имена за привличане на туристи.
Олга Асенова, която е пенсиониран служител в ЕСГРАОН – Монтана, разкрива, че е записвала и други необикновени имена, като Плувкиня, Океан, Републикан, Ценцерушка, Дроздстой и Семка, пише „За жената“.
Източник: За жената