Село Шишенци е малко селце, на пръв поглед подобно на много други в България. То е леко позапустяло, с около 120 жители, на 40 км от Видин, към който се тръгва по черен прашен път. И само на 5-6 км от българо-сръбската граница.
И хората в Шишенци привидно приличат на хилядите други, които живеят из селата в страната. Но само привидно. Защото падне ли мрак, те се залостват в къщите си, примрели от страх, и дори не поглеждат зад пердетата на прозорците.
Твърди се, че причината за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват викове от гласовете на мъже, жени и деца и биене на тъпани. Скептиците казват, че това са чакали, но жителите в селото разказват, че ги побиват тръпки и вечер не смеят да излизат, защото не знаят какво има навън.
По- възрастните жители разказват, че когато са били по-млади, са се осмелявали да погледнат през прозорците си и са виждали как високи жени с бели роби са танцували край селцето в кръг с вдигнати към небето ръце.
Според легендата, която се разпространява от уста на уста в селото, гласовете на чуващите се жени, деца и мъже са на жестоко убити хора. Преди много много време тръгнали сватбари от съседно село, за да дават булка в Шишенци. Момичето обаче било желано от друг, който не искал да я дават в това село. По пътя към селото на сватбарите им била направена засада и всички били избити. Оттогава те бродят в района – я като призраци, я като самодиви.
Доказателство за тези неспокойни духове обаче няма. Историята се разказва от жителите на Шишенци, но няма запис на тайнствените гласове.
Местните признават, че преди години имало учителка, която се опитала да запише случващото се на аудиокасета. Когато после пуснали записа, на него се чували всички други шумове освен тези от кървавата сватба.
Друго предание гласи, че една нощ местен овчар закъснял да прибере стадото си и останал навън по тъмно.
Изведнъж чул глъчка и музика и когато се обърнал, видял към него да приближава сватбено шествие. Начело на колоната бил кумът, до него младоженецът, а зад тях всички сватбари и музиканти. Човекът ги поздравил, а кумът му подал бъклица, украсена със здравец, за да отпие в тяхна чест. Когато посегнал да я вземе, овчарят видял, че очите на другия били празни и светели в червено.
Разбрал, че това са неспокойните духове на избитите сватбари. Прекръстил се и отпил от бъклицата, а на сутринта го открили в клоните на голямо дърво. Треперел от страх и държал в ръцете си конска глава. Конят е вярно животно и не може да бъде докоснат от злите сили, обясняват местните.
Хорските суеверия в селото обаче далеч не спират дотук.
На село Шишенци се носи и славата на злокобно място, където мистериозно изчезват хора. През последните години петима мъже изчезват безследно, а други двама се завръщат с напълно изтрити спомени. Местните твърдят, че съселяните им са станали жертва на самодиви а учените се опитват да намерят по-достоверно обяснение на мистерията.
“Двама от тях ги намepиxa, но не помнеха изобщо нищо. Нито къде са били, нито какво са правили от изчезването до връщането си. После започнаха да разказват странни неща за красиви жени. Мислехме ги за луди, но май нещо наистина се случва в нашето село”, разказва 80-годишният дядо Иван.
Възрастният човек е със сини очи, както и почти всички негови съселяни, което е още един от многото любопитни факти за видинското село.
Източник: bg-voice.com