„Преди великия потоп, който се случил 4 800 години след създаването на света, страната Анахуак била населявана от великани, всички от които погинали в наводнението или били превърнати в риби, освен седмина, които се скрили в пещерите. Когато водите се отдръпнали, единият от великаните – великият Кселхуа, по прякор „Архитектът” – отпътувал за Чолула, където в памет на Тлалок, който бил послужил като убежище за него и шестимата му братя, построил изкуствен хълм с формата на пирамида…”
Накъдето и да погледнем, почти у всички древни култури, намираме описания на катаклизмен потоп, който унищожил света.
Великият Потоп бил пратен от Бога или боговете на земята, за да унищожи цивилизацията като наказание. Тази история е широко разпространена тема сред множество културни митове и вероятно е най-позната от библейската история за Ной.
Но въпреки факта, че историята за Ной и великия потоп е може би една от най-известните и познати истории за потоп, тя не е най-старата и със сигурност не е единствената.
Има няколко други – вероятно по-малко известни – версии, като историите за Матся в индийските Пурани, Девкалион в гръцката митология. Най-старият и „първоначален” разказ за великия потоп е, според изследователите, този за Утнапищим в Епоса на Гилгамеш.
Историческият факт е ясно доказателство колко много от най-старите култури на света имат истории, описващи Велик потоп, който опустошил ранните цивилизации на Земята.
Любопитно, съществуват много прилики между няколко от митовете за потопа – нещо, което кара множество автори и изследователи да вярват, че те са се развили или са си повлияли един от друг.
И въпреки факта, че съществуват три истории за голям потоп в почти всички древни култури на Земята, масовите учени са разделени в мнението дали такова събитие се е случило на Земята. Само че учените признават, че в далечното минало, преди хиляди години, се е случило катастрофално наводнение на Земята, но повечето учени отричат да е имало масивен потоп – Великият потоп – който се е случил в последните 6000 години и който е покрил по-голямата част от планетата.
Вярва се, че древношумерската плоча от Нипур описва най-стария разказ за Великия потоп и създаването на човеците и животните на Земята. Описва и имената на градовете на земята преди потопа и съответните им владетели.
Вярва се, че Шумерският мит за творението е бил съставен около 2300 г.пр.Хр. и се смята за най-стария известен разказ за великия потоп и предшества по-популярния Велик потоп, описан в библейската книга Битие.
Много автори и изследователи вярват, че шумерският разказ за голям потоп впоследствие е дал началото на по-популярни митове за Потоп, като този, описан в Библията.
Само че ако това е истина, как така историята за голям потоп е стигнала до Мезоамерика преди хиляди години?
Историите на ацтеките за Потопа
Ацтеките имат няколко истории за Потопа, но авторите твърдят, че най-известната от тях е тази за Нота – ацтекската версия на Ной.
Когато настъпи Епохата на Слънцето, бяха минали 400 години. После минаха 200 години, а след това 76. Тогава цялото човечество бе погубено и удавено и превърнато в риби. Водата и небето се доближиха едно до друго. За един ден всичко било изгубено. Но преди да започне Потопът, Титлачахуан бил предупредил мъжа Нота и жена му Нена, казвайки, „Не прави повече пулке, а издълбай голям кипарис, в който ще влезеш през месец Тозозтли. Водите ще доближат небето”. Те влезли, а след това Титлачахуан ги затворил и казал на мъжа, „Ще изядеш само един клас царевица, и жена ти също само един”. И когато бяха изяли по един клас царевица, се приготвиха да излязат, защото водата бе спокойна.
- Древен ацтекски документ, „Кодекс Чималпопока”, преведен от Абе Шарл Етиен Брасьор де Бурбург.
Ако погледнем Петте Слънца – доктрината на ацтеките и други народи нахуа, ще намерим следните ери, творения и унищожения:
- Нахуи-Оселотл (Слънцето на Ягуара) – Обитателите били великани, които били погълнати от ягуари. Светът бил унищожен.
- Нахуи-Ехекат (Слънцето на Вятъра) – Обитателите били превърнати в маймуни. Този свят бил унищожен от урагани.
- Нахуи-Киахуит (Слънцето на Дъжда) – Обитателите били унищожени от огнен дъжд. Само птиците оцелели (или обитателите оцелели, като станали птици).
- Нахуи-Атл (Слънцето на Водата) – Този свят бил наводнен, превръщайки обитателите в риби. Една двойка избягала, но била превърната в кучета.
- Нахуи-Олин (Слънцето на Земетръса) – Ние сме обитателите на този свят. Този свят ще бъде унищожен от земетресения (или едно голямо земетресение).
Четвъртото Слънце – Нахуи-Атл – описва това, което мнозина вярват, че е голям потоп: Този свят бил наводнен, превръщайки обитателите в риби. Една двойка избягала, но била превърната в кучета.
„Четвъртото слънце, Нахуи-Атл – „Четвъртата вода” – завършило с гигантски потоп, който продължил 52 години. Говори се, че само един мъж и една жена оцелели, заслонени в огромен кипарис. Но те били превърнати в кучета от Тескатлипока, чиито заповеди те не послушали” – Британика.
След Нахуи-Атл идва Нахуи-Олин – светът, в който живеем днес, който според ацтекската митология ще бъде унищожен от едно голямо земетресение.
Различни версии на мезоамериканските потопи, особено тези на ацтеките, разказват че след великия потоп, нямало никакви оцелели и творението трябвало да започне отначало, докато други разкази описват, че сегашните човеци произхождат от малък брой оцелели.
Преди Великия потоп, който се случил около 4800 години след създаването на този свят, страната Анахуак била обитавана от великани, всички от които или загинали в наводнението, или били превърнати в риби, освен седем, които се скрили в пещерите.
Когато водите се отдръпнали, един от великаните – Кселхуа, с прозвище „Архитектът”, отпътувал за Чолула, където в памет на Тлалок, който бил послужил като убежище за него и шестимата му братя, той построил изкуствен хълм с формата на пирамида.
Той наредил да се направят тухли в провинцията Тлалманалко в подножието на Сиера де Секотл и за да ги пренесе до Чолула, наредил верига от мъже, които ги предавали от ръка на ръка.
Боговете видели, с гняв, постройка чийто връх щял да стигне до облаците. Разгневени от дръзкия опит на Кселхуа, те стоварили огън върху пирамидата.
Множество работници загинали.
Работата била прекратена, а монументът след това бил посветен на Кетсалкоатл.
Великани живели на Земята преди потопа, а Кселхуа бил един от седемте великана в ацтекската митология, които избегнали потопа, като се изкачили на планината Тлалок в земния рай, а след това построил Великата пирамида на Чолула.
Един доминикански монах написал този разказ:
„Кселхуа бил великан по времето на всемирния потоп. Той бил един от седемте великана в ацтекската култура. Преди пирамидата в Мезоамерика да била завършена, огън се стоварил върху нея, причинявайки смъртта на строителите ѝ и изоставяне на работата”.
Източник: Последен век