Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на милиони е вече статистика.
Уви, историята на нашата цивилизация е наситена с мащабни епидемии, от които и най-каленият статистик би изпаднал в потрес.
Чумата на Фукидид. За епидемиите в древността са съхранени много оскъдни сведения. Вероятно, най-голямата от тях е чумата на Фукидид, разразила се в Атина през 431-427 година. Епидемията започнала по време на Пелопонеските войни, когато Атина била препълнена с бежанци. Сред жертвите на болестта бил и един от бащите на атинската демокрация – Перикъл. За трагедията на Атина подробно разказва гръцкият историк Фукидид, който също бил болен. Съвременните учени твърдят, че причина за епидемията не била чумата, а съчетание между тиф и шарка.
Чумата на Юстиниан. Това е най-древната пандемия, за която до нас има малко или много достоверна информация. Болестта започнала в делтата на Нил. От поразения от чумата Египет в Константинопол чрез кораби пристигнали с пшеницата преносителите на болестта – мишките и бълхите. Кошмарът започнал по време на управлението на византийския император Юстиниан I. Първият чумен пожар бушувал на територията на тогавашния цивилизован свят почти два века, от 541 до 750 година от нашата ера. В Европа загинали от 25 до 50 милиона човека. В Северна Африка, Централна Азия и Арабия – два пъти повече.
Черната едра шарка. Китай и Япония получили не по-малко кошмари от Европа. През IV век започва епидемия на черна едра шарка, която плъзнала по цял Китай, в VI век достигнала Корея. През 737 година от черна едра шарка в Япония загинали около 30 % от населението. Болестта оставила такава дълбока следа в историята на азиатските народи, дори при индийците се появила отделна богиня на черната едра шарка – Мариатале. Но през 1796 г. английският лекар Едуард Дженер измислил ваксинация. В момента се смята официално, че вирусът на черната едра шарка съществува само в две лаборатории в света.
Черната смърт. Вторият гастрол на чумата по света започнал в Средните векове. Започвайки този път от Китай и Индия, епидемията преминала през цяла Азия, Северна Африка и достигнала дори до Гренландия. От болестта измряло половината от населението на Италия, жертви на болестта станали девет от всеки десет жители на Германия. През 1396 година в руския град Смоленск останали живи само 5 човека. Европа изгубила една трета от жителите си. На помощ били повикани тогавашните санитари – пожарите. В Лондон чумата изчезнала само след обширния пожар през 1666 година.
инфо: worldtodaybg.com