От 5. до 15. век, през Средновековието, са били изобретени какви ли не инструменти, оръжия и прости машини. През този интересен период от историята хората правят крачка напред в технологиите, а Западът възприема някои любопитни достижения на Изтока. Сайтът Oddtale.com представи 7 от най-странните и интересни средновековни изобретения, които много хора смятат за измислица… но всички те са истински!
1. Дибата
Дибата е приспособление, което е приемало най-различни форми, макар и предназначението й да е било еднозначно. С този инструмент са се измъчвали престъпници. Жертвата била завързвана за рамката, докато въртящо се колело изпъвало въжетата – и тялото на човека – докато не го разкъсало по най-зловещ начин. Най-страшните тирани дори са палели огън под всичко това – просто за допълнително мъчение. Бррр!
2. Бронзовият бик
Друга форма на мъчение, която е описана в литературата. Представлява куха метална статуя на бик, в която са се поставяли затворниците, след като езиците им били отрязвани. След затварянето на вратичката, около статуята се запалвал огън… и си представяте останалото. Ефектът за зрителите бил сякаш бикът оживява и издава звуци като истинско животно. Изобретението е дело на ковача Перил от Атина и е било подарено на сицилийския тиранин Фаларис. Ковачът добавил сложна звукова система в главата на бика и поетично казал на владетеля: „Писъците му ще стигнат до теб като най-нежното, най-жално и най-мелодично мучене”. Отвратеният Фаларис наредил звуковата система да бъде тествана… със самия Перил. Изобретателят бил напъхан в творението си, но преди да загине, бил изваден… и хвърлен от една скала. Според легендата самият Фаларис загинал в бика, когато бил свален от Телемах. Някои историци правят паралел между бронзовия бик и култа към Златния телец.
3. Желязната девица (Iron Maiden)
Знаем, че се сетихте за групата, и тя е наречена точно на това странно и зловещо съоръжение. Мнозина го смятат за измислица заради особения му вид, но то също е било един от обичайните инструменти за мъчения през Средните векове. Представлява изправен саркофаг, чиято вътрешност е покрита с остри шипове. В предната част има двойна врата, която служи за вход на жертвите. В някои модели от едното крило на вратата излизат 8 шипа, а от другото – 13. Тънкостта на този зловещ уред била, че шиповете били твърде къси – тоест, жертвата не умирала скоро от пробожданията, а се мъчела с часове – понякога с дни.
4. Капанът за хора
Това оръжие е имало две полукръгли „рога”, закачени на дълъг прът, а в края му се намирал капан с пружина. Целта била да се улавят хора, качени на кон. Този инструмент изиграл и важна роля при залавянето на някои кралски особи или други изтъкнати личности за откуп. Използван е в Европа чак до 18. век. Това е един от редките примери за несмъртоносни средновековни оръжия.
5. Огнехвъргачката
Идеята да се мята огън на война е използвана във Византия, откъдето идва и названието „гръцки огън”. Устройствата, които са извършвали това, са били сравнително прости – от типа на балистите или такива, подобни на помпа с бутало и нещо като фуния, които се споменават от историка Тукидид през 5. век.
Формулата на запалителната смес в тях била държавна тайна, която днес е изгубена. Смята се, че е била базирана на сяра, петрол и минерална смола. Огнехвъргачките били едни от най-изненадващите, модерни и мощни оръжия на Средновековието. Използвали се основно в морски битки, за да палят корабите на противника. Затова ги наричали и „морски огън” (πῦρ θαλάσσιον/ pyr thalássion). Византийците останали задълго в паметта на кръстоносците с тези страшни съоръжения, вариации на които били използвани и от монголците, арабите и китайците.
инфо: http://www.obekti.bg