В дълбините на Черно море има стотици потънали кораби, пазещи огромни богатства, неразгадани мистерии и неразказани истории. Морското дъно крие не само съкровища за милиарди, но и рискове, които отнемат животи.
От векове наред иманяри и предприемачи из целия свят забогатяват с откриването на злато, сребро и антики в потънали кораби. Тъмните води на Черно море неведнъж са били център на политически събития, войни или трасе за търговци, превозвали пари и ценни вещи.
Славещо се с хилядолетна история в корабоплаването – още от праисторически времена
винаги е било труднопредсказуемо,
затова крие в дълбините си хиляди подводни обекти, ценни и за учени, и за иманяри.
През последните 20 г. интересът към издирването на потънали кораби се е увеличил и в България. Ако допреди това водолазите са се спускали на дълбочина до 40 м, то в момента напредъкът на технологиите позволява да се достигне дълбочина от 120 м.
За специалната водолазна технология, която открива нови светове пред българските водолази, разказва д-р Илия Кръстев, зам.-председател на Българската асоциация по подводна дейност (БНАПД) и специалист по океански технологии в Института по океанология при БАН. „През последните години се развиха т.нар. технически водолазни спускания, в които е възможно да се стигне до дълбочина от 120 м – казва д-р Кръстев. – Проблемът е, че като нова технология не е съвсем безопасна.
Рисковете се крият в голямата дълбочина и непредсказуемото море,
както и в продължителните декомпресионни процедури.
Потъналите обекти, които се намират на дълбочина до 30-40 метра, вече са разграбени и интересът на водолазите и иманярите е насочен към по-дълбоките и мътни води на Черно море. Характерно за него е, че има по-малка видимост, но тези обекти не се търсят с водолази – отбелязва д-р Кръстев и добавя, че тези хора „излизат на сцената в последната фаза, когато трябва да се извърши детайлен оглед и пълна идентификация на подводния обект“.
„Първият етап е чрез сонари за страничен обзор – прави се снимка. След това идва редът на т.нар. апарати за дистанционно управление, с които може да се обследва обектът, а в Института по Океанология използваме и подводна лодка. При последната фаза е желателно да влязат водолази за пълна идентификация и по-подробен оглед“, обяснява специалистът от Института по океанология.
Това разширява хоризонтите на водолазите и учените
и се възбужда интересът към легендарни кораби, станали жертва на непредсказуемото Черно море.
Някои от потъналите обекти в дълбоките и тъмни води са добре познати и отдавна станали плячка на мародери, но други носят със себе си легендата и надеждата, че някой ден ще бъдат открити, заедно с богатствата, пренасяни на борда.
Забулен в най-дълбока мистерия и с най-големи апетити от страна на иманярите е съкровището за $2 млрд., потънало с „Черният принц“. Британската фрегата изчезва през 1854 г. В началото на Кримската война се насочва към Севастопол заедно с още 200 френски и английски кораба, наети за превоз от Великобритания до Крим. Изведнъж се случва нещо труднопредвидимо и неочаквано – попадат в силен щорм и 34 от корабите са потънали, а „Черният принц“ изчезва безследно край Балаклава в Севастополския залив.
Заради златото, което превозвал, различни предприемачи започнали да го издирват – няколко източника потвърдили, че са го виждали да се носи из Черно море без екипаж, това е и една от причините да получи прозвището си „Черният принц“ (корабът се казвал „Принц“ – б.а.).
С кораба потъват и заплатите на армията, пренасяни под формата на златни монети, много оръжие и униформи. Точно тези факти го превръщат в най-издирвания кораб.
инфо: 168chasa.bg