Мозъкът е като компютърен процесор – има ограничена мощност, или умствени ресурси, които могат да се използват в даден момент. Всяка задача или (емоционално състояние), която използва прекалено много от тази мощност пречи на способността ни да се концентрираме, да решаваме проблеми, да мислим творчески или да използваме други познавателни способности. Резултатът е, че функционираме с намален коефициент на интелигентност.
За да видите този принцип в действие, опитайте да ходите, докато броите до 1000 по седмици (1000, 993, 986 и т.н.). Скоро ще спрете да вървите. Защо? Мозъкът ви трябва да работи прекалено много, за да направи тези сметки, тъй че няма достатъчно ресурси, за да каже на краката ви какво да правят.
Някои психологически навици консумират такова количество умствен ресурси, че отслабват познавателните ни способности. Малко хора са наясно колко силно е въздействието на тези психологически навици – но понякога те са причината да не можем да изпълняваме дадена задача с пълния си капацитет.
1. Мрачните мисли
Припомнянето на разстройващи, фрустриращи и стресиращи събития отново и отново – особено когато това се превърне в навик – кара умът ни да препуска, въвлечен в неприятни мисли и ни разстройва до степен, която сериозно се отразява върху умствените ни способности. Освен това предъвкването на неприятни спомени е сериозна заплаха за емоционалното ни и физическо здраве.
2. Неразрешена вина
Всички се чувстваме виновни от време на време. Когато го правим, обикновено се извиняваме или предприемаме някакво действие, за да разрешим проблема с вината. Въпреки това, ако не предприемем нищо и чувствата за вина се връщат отново и отново, това води до разсейване на ума, което сериозно пречи на неговото функциониране. Опитайте да се освободите от чувствата на вина колкото можете по-скоро.
3. Безрезултатно оплакване
Повечето хора са склонни да споделят разочарованията си с приятели, след което да обсъдят въпроса с някой, който може да помогне. Проблемът е, че всеки път, когато разказваме за теглилата си, ние се ядосваме и разочароваме отново. Гневът и фрустрацията водят до значителна загуба на способност за обработване на информацията. Безрезултатните оплаквания редовно източват умствените ми сили.
4. Анализиране отново и отново на отхвърлянето
Отхвърлянето поражда емоционална болка, която се отразява силно на настроението и има сериозно въздействие върху когнитивните функции. То ни прави прекалено самокритични, навик, който разрушава самочувстието ни, като увеличава продължителността на отрицателната емоция. И заедно с това, времето, в което сме с намалени познавателни способности.
5. Безпокойство
Много хора не смятат, че безпокойството е толкова опасно. Но то води до неприятно и некомфортно емоционално състояние, което е доста разсейващо. Когато се тревожим за нещо, то се превръща в приоритет в ума ни и изтласква всичко останало.
инфо: obekti.bg