Преди петстотин години, когато инките разширявали своята империя през Андите, те създали невероятна мрежа от пътища за придвижване на войски, хора и стоки, която действала бързо и ефективно през планините. Но в този опасен район, изпъстрен с високи върхове и дълбоки долини, имало необходимост от много мостове.
Тези съоръжения били неразделна част от невероятната пътна мрежа, наречена Инка, която се простирала на 40 000 километра – от съвременен Еквадор до Аржентина. В зависимост от това с какво разполагат в момента, инките изработвали мостовете от различни материали – дървени трупи, камъни, тръстика или ръчно направена тъкан от слама и високи треви, които растат в Андите.
Тъй като животът на тези мостове бил кратък, налагало се да ги сменят на няколко години. След като цивилизацията на инките изчезнала в началото на 17 век, почти всички мостове се разрушили. Само един от тях оцелял, благодарение на усилията на местните жители, които го възстановят всяка година с помощта на същата техника, използвана от техните предци.
Това е въженият мост Keshwa Chaca, който е построен над река Апуримак в Перу. Мостът е дълъг 450 метра и се намира на повече от 300 метра над водите на реката.
Той се състои от пет паралелни въжета, усукани от влакната на специални растения. Подът му е от тръстика. В древни времена минаващите през него е трябвало да плащат такса за използването му.
Това ставало обикновено под формата на листа от растенията, от които е изградено съоръжението. От тях пазителите на моста приготвяли въжета, с които заменяли вече износените.
Отговорността за поддръжката на моста била налагана на местните хора под формата на данък. Днес жителите на региона вършат работата с цел запазване на вековната традиция и умения, като подновяват моста всяка година през юни.
инфо: profit.bg