Лола Монтес е била сред най-известните куртизантки на XIX век. Истински бохем за времето си, тя не се притеснявала да показва бурния си темперамент и силния си характер пред светските кръгове.
Истинското ѝ име е Елизабет Гилбърт и е родена през 1821 година в Ирландия. Баща ѝ бил военен, а майка ѝ домакиня. Бъдещата бохемка е била само на 3 години, когото се премества в Индия заедно с родителите си.
Малко след преместването баща ѝ умира от холера, а майка ѝ решава да я изпрати обратно в Англия, за да бъде възпитана на обноски. На 16 години тя се омъжва за английски офицер, с когото заминава за Калкута.
Може би защото е живяла известно време в Индия, момичето силно се привличало от екзотиката на Изтока. След като се омъжва, започва да учи традиционни индийски танци.
След време със съпруга ѝ се преместват в Севиля, Испания, където започва да учи и латино танци, а нейната учителка Мария ѝ дала името Лола. Двете стават много близки и след смъртта ѝ, Елизабет променя името си на Мария Лола Монтес.
Не е известно дали заради амбициите ѝ да танцува на сцена, а не само вкъщи, или заради семейни скандали, но Лола се разделя с първия си съпруг и се присъединява към трупа, с която изнасят първото си представление през 1843 година.
С движенията си публиката приемала Лола като истинска испанка, а не като англичанка, но нейни конкурентки бързо я разобличили и поставили кариерата ѝ под въпрос.
Но макар че танцьорката не може да разчита на помощ от колегите, за нея се застъпват влиятелните ѝ любовници, сред които са били писателите Александър Дюма и Оноре дьо Балзак.
През 1848 година Лола успява да замине за Мюнхен и да се уреди с аудиенция при Людвиг I. 60-годишният крал се влюбва в 25-годишната танцьорка и веднага ѝ урежда поредица от изпълнения в националния театър.
Заради нея кралят дори променя завещанието си, като ѝ определя ежемесечна издържа, докато не се омъжи.
Благодарение на неочакваното богатство, танцьорката се настанява в луксозен апартамент в Мюнхен, а ежедневно стаята ѝ била отрупана от цветя, бижута и любовни писма.
Обезумелият от любов Людвиг I дори дарява поданство и титла на любовницата си – Лола става графиня Ландсфелд. Но въпреки че получава висок статус в обществото, тя не се отказала от танцуването.
Във висшето общество Лола си позволявала да носи панталони, ботуши и да пуши пури, което се смятало за неприемливо по това време. Заради близките ѝ отношения с краля министрите недоволствали.
Поданиците му също не били доволни от присъствието на Лола във висшите кръгове. Група студенти решава да демонстрира публично недоволството си и се събират пред апартамента на танцьорката, а за да им отговори подобаващо, тя излиза полугола на терасата с чаша вино в ръка.
Разгневената тълпа започнала да хвърля камъни по нея и да я ругаят. Щом научил за случилото се, кралят закрил университета, чийто възпитаници се осмелили да нападнат любимата му.
Общественото недоволство обаче растяло през февруари 1848 година омразата към куртизантката достигнала своя пик. Лола не се осмелявала да излезе до дома си, защото можело да я нападнат и пребият.
Тогава Людвиг I прави още една решителна крачка в името на любовта – отказва се от престола, предавайки короната на своя син, и бяга с любовницата си в Бавария.
Скоро след това връзката им приключва, а Лола пътува из Европа и пише мемоарите си. Омъжва се повторно, но се оказва, че не е официално разведена с първия си съпруг, заради което е обвинена в многоженство и отива в затвора.
Освободена е под гаранция, но лошата слава вече я преследвала и по тази причина решила да се премести в Америка. Там се запознава с третия си съпруг Патрик Хул и заедно се местят в Австралия.
На отдалечения континент някогашната куртизанка изненадващо се превръща в порядъчна християнка и започва да води публични четения за пропаднали жени. Умира малко преди да навърши 40 години от пневмония.
инфо: sanovnik.bg