Една от най-големите мистерии в българската история е къде се намират костите на Апостола на Свободата Васил Левски.
Все още продължават в нас да кънтят думите му: „Ако ме обесят, поне гробът ми ще остане в България и всякой ще го знае”. Но така ли е наистина? Знае ли се къде е лежат костите на Дякона?
Приживе незрящата пророчица леля Ванга е заявила, че намерят ли се костите на Апостола, България „ке тръгне нагоре в развитието си”. Още в средата на миналия век е имало хипотеза, че предсказанието на великата пророчица ще се сбъдне. Но уви…
През 1956 г. са стартирали грандиозни строежи в центъра на столицата. Тогава е разкрита и древната църква „Света Петка Самарджийска”, която е датирана от ХІ век, а под нея лежи още по-антична римска гробница от ІV век.
Комунистите са искали да разрушат храма, но за щастие на всички, това не е станало. В този момент до олтара в църквата е открит тайнствен гроб, който носи името № 95. В него са открити човешки останки, които лежали в близост и на едно ниво с основата на олтарния камък. Костите били заснети, а после пренесени и в Националния археологически музей.
Веднага се появили теории, според които тези останки принадлежали на Апостола на свободата Васил Левски. Днес истината може да излезе лесно на яве, само след ДНК анализ или антропологичен анализ на скелета. Учените твърдят, че при обесване се получават травми в областта на гръбначния стълб, което би бил сигурен признак за идентифицирането на останките.
Но въпросът чий е бил скелетът и къде се намира той, днес все още остава без отговор. Някои си припомнят пророчеството на Ванга, че намерят ли се костите на Левски, страната ще бележи подем в развитието си. Поддръжниците на тази теза посочват, че по това време страната ни наистина се е развивала с бързи темпове при условия на урбанизация и индустриализация.
Друга версия посочва, че гробът, който е доверила леля Ванга на свой приятел, се намира в църквата „Свети Николай Чудотворец” в столицата. Според историци, в София има няколко храма, в които е възможно да е бил погребан Апостолът, но само един е в близост до мястото, където е била бесилката и е функционирал по време на турското робство. Това е параклисът „Свети Николай“ на ул. „Цар Калоян“.
Според тази теория, свещеникът, който е служил там, се е погрижил за тялото на Дякона. В деня на обесването му той е погребал тялото на Васил Левски, с кръст в ръцете, под стълбището, което е водело към самия храм. Църквата е била вкопана в земята, тъй като такива са били изискванията на османските власти да не се строят високи църкви.