В началото на ХIV век, когато държавата на дунавските българи е окончателно покорена от турците, техните събратя, живеещи край река Волга, успяват да се освободят от властта на монголите и да възстановят царството си, като негова столица става град Казан. Земите край най-голямата река в Европа отново разцъфтяват, като това трае до средата на ХV век. Тогава руският цар Иван Грозни унищожава Казанското ханство. Именно в тези размирни години живее и управлява последната царица на българите – легендарната Сююмбике.
Историите разказват, че Сююмбике била родена в град Казан. Според изследователите не това е било рожденото й име, а то било дадено в зрелите й години заради ненадмината й красота. В превод означава богиня на красотата. Тя млада се омъжва за царя на българите Хюнгай.
През 1551 г. съпругът на Сююмбике загива при инцидент и царицата остава вдовица. Красотата й е известна в целия мюсюлмански свят и към ръката й се домогват турски султани и арабски халифи, но тя е дала обет за вярност към съпруга си, който спазва дори и след неговата кончина. Тя поема управлението на страната и се отдава в служба на народа си.
При управлението й страната преживява истински разцвет. Легендите разказват, че Сююмбике напълно се отдала в грижа за народа си и нямало глад и насилие по земите на волжките българи.
По същото време на престола в Русия се възкачва цар Иван, по-късно наречен Грозни. Пожелал богатите земи на Казан, той нахлува с 60-хилядна войска в царството на Сююмбике, като срещу тях се изправят едва 8 хиляди. Държавата е разорена. Сравнени със земята са цели села и градове. След един месец обсада Казан е превзет и изгорен. Русите изнасят от него 16 кораба със злато, скъпоценности, килими, гоблени. Самата Сююмбике е заловена и става лична пленница на Иван Грозни, който от този момент започнал да се титулува цар Всерусийски и Български.
Легендата разказва, че владетелят бил запленен от красотата на българската царица и искал тя да стане негова жена. Сююмбике се съгласява, но само при условие, че на гроба на бившия й съпруг бъде изградена висока 30 м кула. По това време в Русия на това били способни само българските строители и Иван Грозни събира най-опитните от тях, обещава им по половин килограм злато и по 5 кг сребро, ако вдигнат кулата за 2 месеца.
Кулата била готова за месец и половина. Когато руският монарх завел бъдещата си съпруга в нея, Сююмбике се хвърлила от върха й. Така останала вярна на обета си към Хюнгай. Разгневен Иван Грозни заповядал сградата да бъде изгорена до основи, но мощна буря спряла огъня. Взел стихията за Божие знамение, царят напуснал Казан и наредил в града да бъде издигнат огромен храм, като в неговите основи да бъде положена царицата на българите.
инфо: sanovnik.bg