Ако искате разговаряйки, да проявявате увереност и достоверност (особено ако водите някакви преговори), то следва да спазвате следното:
1. Не използвайте условното наклонение, особено когато при общуването с околните искате да изтъкнете своето себеутвърждаване – формите „може би“, „вероятно“, „би трябвало“ – обикновено са предназначени, за да придадат на речта ви коректност и обективност, но твърде често се приемат като сигнали за неувереност или несигурност.
А това подронва авторитета ви! Вместо това използвайте „очевидно“, „несъмнено“, „със сигурност“, „ясно е, че…“ и така ще убедите събеседника си, че сте наясно с проблематиката!
2. Не използвайте уговоръчни изрази (особено в комбинация с частицата „но“) като: „не съм напълно сигурен, но…“ „не съм експерт по въпроса, но…“ „може да греша, но…“, защото по този начин се оказвате в сферата на несигурността! Вместо това употребете някои от следните оптимистично утвърдителни изрази: „сигурен съм, че…“ „наскоро научих, че…“ „няма да е грешка, ако…“.
3. Не търсете у събеседника да валидира мнението ви по даден казус, защото това, отново, е косвено свидетелство за вашата неувереност! Затова изключете абсолютно ненужните изрази като: „не сте ли съгласни?“, „как ви се струва?“, „нали?“ С една дума – не завършвайте твърденията си с въпрос, различен от „Имате ли някакви въпроси?“. Помнете сентенцията, че по-малкото значи повече!
Автор: Пламен Господинов
Източник: Skafeto