Преди десетилетие и половина, в сезона на топлите есенни цветове на 2003 година, когато улиците на Русе са покрити с килими от жълти и оранжеви листа, американският журналист Ричард Бърнстийн, върви по паважа към стара къща, пише bravestories.eu. Целта му – домът на единствения български нобелов лауреат – Елиас Канети.
„Къщата е такава, каквато я описва великият писател, въпреки че носи отпечатъка на времето. Тя се намира в тесен вътрешен двор, който по нищо не се отличава от останалите в малкия стар квартал, в който старите сгради се оглеждат в големите комунистически блокове. Избледняла едноетажна къща, срещу по-голямо, по-високо жилище, където е живял дядото на писателя”.
Това е родният дом на носителя на Нобелова награда за литература Елиас Канети в Русе. Когато световната преса съобщава за наградата на писателя през 1981 година, вестник „Ню Йорк Таймс” отбелязва, че това е първият писател „роден в България, който печели Нобелова награда”.
„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“
Елиас Канети е роден на 27 юли 1905 година в семейството на испански евреи. На шестгодишна възраст се премества с родителите си в Манчестър, но до края на живота си, често се връща към детските спомени от България.
Той описва Русе в мемоарната си творба „The Tongue Set Free” през 1977 година: „Всеки ден можеше да чуеш седем или осем езика. Имаше българи, турци, гърци, албанци, арменци и цигани, заедно с две групи евреи, които сърдечно се ненавиждаха – сефарадите, които говореха ладино, което е вид архаичен испански, и ашкенази”.
Бърнстийн отбелязва, че модерната история на Русе и неговото обезлюдяване през годините прилича неочаквано много на житейската съдба на Елиас Канети.
„Това е свързано с комбинация от елементи, които може да изглеждат несвързани”, отбелязва американецът – „писател, чийто живот илюстрира преместването, темата за изгнанието, толкова често срещана в 20-ти век и чиято най-известна творба „Маси и власт“ акцентира върху изкореняването на индивидуалност от групата на тълпата и самото Русе, чийто упадък дойде поради триумфа на самата тълпа, която вдъхваше най-дълбокия ужас у Канети”.
Все пак Бърнстийн харесва българския град – „Не е, че има нещо неприятно в Русе (Канети използва турското си име Русчук). Той е достатъчно приятен, с разрушените си, но достойни улици, които го правят да изглежда като миниатюрна Виена”.
Тази асоциация не е случайна. Животът и литературните влияния върху Канети се случват именно в австрийската столица, където е неговият дом от 1921 до 1938 година.
Канети живее номадски живот, който започва в България и преминава през Англия, Австрия, Германия и Швейцария. За Бърнстийн, той е самотна фигура на фона на тълпите на своя век – тълпи от националисти, тълпи, манипулирани от демагози като Хитлер, тълпи, които като комунистите, които управляват България, в продължение на половин век, вярват, че могат да контролират и променят хода на историята.
Защо писателят е толкова непознат за поколението на нашите родители? Защото публично подкрепя съветския ядрен физик Андрей Сахаров, който става най-изявеният борец за човешки права в Съветския съюз, което е достатъчно основание за комунистическата власт в България просто да забрани да се говори за него.
Освен това, най-важната му творба „Маси и власт” прави болезнена дисекция на заблудите на хората, живеещи под тоталитарна власт. Не е случайно, че тази книга е вдъхновила дори и компютърната игра Republic:The Revolution.
Или както отбелязва Нобеловият комитет през 1981 г.: „Маси и власт” е майсторски труд, който е плод на десетилетия изследвания и проучвания. Анализът започва от примитивните общества и техните митове до модерните авторитарни и тоталитарни масови идеологии. Целта на господин Канети е да атакува „религията на властта”.
Писателят умира през 1994 година в Цюрих. Погребан е до Джеймс Джойс. Наследството на Канети и неговите непубликувани произведения се намират в Централната библиотека на Цюрих и не могат да бъдат издавани под никаква форма преди 2024 година.
А в Русе, освен „Дом Канети”, съществува и Австрийска библиотека „Елиас Канети”, която отвори врати през 2005 г., по случай 100 годишнината от рождението на писателя. Има и красив площад, с паметник, който напомня, че тук е роден един от най-великите европейски писатели за всички времена.
Автор: Пламен Господинов
Източник: Skafeto