Урук от Месопотамия вероятно е бил първият легендарен безсмъртен. Както смятали, той бил обикновен човек, който просто не можел да умре. И все пак според митологията безсмъртните са съществували винаги. В този смисъл Урук може да се разглежда като един от примерите за безсмъртен наблюдател на човечеството.
Гилгамеш е бил владетел на града на Урук. Той вероятно е живял 2000 години след Урук Безсмъртния. В съответствие с някои легенди Урук е живял в двора на Гилгамеш и дори е бил един от неговите учители.
Два живота, два пътя на битието
В сказанието за Енкиду се говори за девет безсмъртни жени, които дошли при него, когато той се родил. Тези девет жени били мойри (богини на съдбата), които дали девет предсказания за живота и съдбата на новороденото. След серия добри предсказания от първите осем мойри последната, най-младата (но най-мъдрата), предсказала, че Енкиду ще има два живота – единият, който ще му принадлежи, но в който той ще действа неправилно, и вторият, който ще принадлежи на нея и в който действията му ще бъдат праведни.
Освен това мойрата заявила, че е видяла голям дар във втория живот на Енкиду. И била права. В първия му живот, независимо че бил храбър, силен и мъдър, както предсказали първите осем мойри, Енкиду извършил много грешки и объркал всичко в царството и в личния си живот. В крайна сметка царството западнало, Енкиду бил на смъртен одър. Тогава помолил за прошка мъдрата мойра, която му предсказала два живота.
В този момент безсмъртната жена се появила пред него и върнала времето обратно, в момента, когато Енкиду бил млад. В този втори живот Енкиду действал праведно, оженил се за Нинсун и им се родил Гилгамеш, велик дар, предсказан от богинята на съдбата.
Желанието на Шарон
Шарон бил смятан за безсмъртен в етруската култура. Казват, че той отишъл в ада и се върнал, дори е известно, че бил нещастен, когато бил безсмъртен. Той бил един от малцината безсмъртни, които имали едно желание – да умрат.
В световните митологии героите, които отиват в ада и се връщат, също се разглеждат като безсмъртни, защото те напускат света на живите, без да умират, и се връщат в него. Боговете от древните митологии също се явяват безсмъртни. Понякога древните богове се разглеждат като безсмъртни прикрити хора. Славянският бог Велес признавал, че е безсмъртен, но не е истински бог.
Вампирите, върколаците и църквата
Вампирите също са безсмъртни митологични същества. Има теория, че историите за такива същества са били съчинени от самите безсмъртни, за да запазят собственото им съществуване в тайна.
Митичните същества, като вампири и върколаци с тяхната ужасяваща външност, както казват, са призвани да откъснат хората от идеята за реалното съществуване на безсмъртните.
В миналото църквата забранявала и се опитвала да унищожи всички книги, в които се говорело за безсмъртни в тяхната физическа форма. Освен това били преследвани и алхимиците, тъй като те търсели философския камък – легендарно вещество, което може да се използва за получаване на еликсира на живота.
По-късни легенди
В книгата Gheestelycke Sermoonen се говори за млад човек, който се присъединил към групата на наемници. По време на битка младият човек станал свидетел на убийството на главатаря на групата. След много години този човек, вече старец, срещнал бившия главатар на наемниците, когото смятал за мъртъв. Той изглеждал както преди. Старецът го попитал, дали не е безсмъртен. Безсмъртният разкрил своята самоличност и му казал, че е изпълнил своето предназначение.
Друг добре известен безсмъртен е граф Сен Жермен. Той се явява един от безсмъртните, появили се доста късно в историята. Никола Фламел също е един от късните, за него се говорило, когато открил философския камък и го използвал за получаване на еликсира на живота и постигането на безсмъртие.
Много от световните легенди и митове разказват за безсмъртните. Съществуват също така различни типове безсмъртни. Някои са родени безсмъртни, докато други придобиват този статут, откривайки философския камък и еликсира на безсмъртието.
инфо: drevnite.com