На 40 години Бриджит Бардо заявява, че „не иска да остарява на екрана“. Затова се оттегля от правенето на филми и започва да се занимава активно със защита правата на животните.
Архивите помнят снимки от годините, в които е била в главата на всеки мъж в света.
Бриджит Бардо пленяваше кино зрителите в началото на 50-те години на миналия век, превръщайки се от сладко момиченце в моделските си фотосесии в секс богиня във филмите си.
Но славата я тласнала към дълбока депресия, четири опита за самоубийство, четири брака, над 100 любовници, включително жени, и нежелана бременност с последвало трудно раждане, пише „Дейли мейл“. „В играта на любов тя е колкото ловец, толкова и плячка“, казва Симон дьо Бовоар в биографията на френската актриса, озаглавена „Бриджит Бардо: Животът, легендата, филмите“. Тя е дело на Жинет Винсендо и е публикувана от издателство „Карлтън букс“.
Родена в заможно парижко семейство на 28 септември 1934 година, тя живяла в елегантния 16-и район на Париж, близо до Айфеловата кула. Семейството прекарвало уикендите си във вилата си западно от Париж, в Лувсиен, зимните ваканции – във Френските Алпи, а летните – в Сен Тропе, на Френската Ривиера.
„Бри“, както я наричали родителите й, била записана на уроци по балет от майка си Мари-Жан, както и на курсове за модели. По онова време се смятало, че тя притежава идеалната височина и нямала проблеми с теглото като конкурентките й Мерилин Монро, Елизабет Тейлър и Марин Карол. Бри се появява на корицата на списание Elle през май 1949 година в първия си моден ангажимент, облечена в по-младежка версия на дрехите на приятелките на майка й.
Образът й на сладко момиченце се развива след първите й дни в модния бизнес, когато среща Роже Вадим, асистент на режисьора Марк Алегре, открил най-големите звезди на френското кино през 30-те години на миналия век. Вадим бил изпратен от шефа си да види 16-годишното момиче във връзка с проект за нов филм. Бардо не получава ролята, но двамата с Вадим мигновено се влюбват лудо. Той запознава Бриджит с приятелите си в медиите, дава й книги като „Вторият секс“ на Симон дьо Бовоар и я въвежда в секса. Двамата започнали да се срещат тайно, а по-късно и явно против волята на родителите й, които заплашили да я изпратят в Англия.
Те омекнали едва когато Бардо опитала за първи, но не за последен път, да се самоубие, но били категорични, че двамата не могат да се оженят, докато тя не навържи 18 години. Депресирана от мисълта, че няма да вижда любимия си, Бриджит сложила главата си във фурната и се изгорила, но родителите й я открили навреме. Сватбата й с Вадим е в Париж на 21 декември 1952 година и това е последният път, в който Бардо се появява в консервативно облекло.
След четири години в киното Бриджит снима десетина филми, които са забелязани благодарение на нейната красота и сексапил. Първият филм на Вадим като режисьор – „И бог създаде жената“ от декември 1965 година с участието на съпругата му и звездата Жан-Луи Тринтинян, променя всичко. Той постига светкавичен успех, а актьорите се сдобиват с международна известност. Филмът слага край на брака на Бардо с Вадим, след като тя се влюбва в Тринтинян. Четири години след бляскавата си сватба в катедралата „Нотр дам“ в Париж Вадим и Бардо се развеждат.
Бардо била лудо влюбена в Тринтинян, който също се развел със съпругата си. Двамата живели заедно две години, но след това фриволната секс богиня започнала връзка с певеца Жилбер Беко, който бил женен. Изневерите станали нещо обичайно в живота й и тя винаги първа си тръгвала от дадена връзка. Самата Бардо признава, че имала над 100 любовници, някои от които жени.
Жак Шарие е вторият й съпруг и баща на детето й. Тя не искала бременността, но родителите на Шарие я убедили да запази детето. Раждането у дома било трудно. Бардо така и не създава близка връзка със сина си Никола, роден през януари 1960 година и Шарие поема попечителството върху детето.
На 26-я си рожден ден Бриджит отново опитала да се самоубие, като погълнала цяло шишенце с приспивателни и разрязала китките си във вилата си в Ница. „Не съм създадена да бъда майка. Не съм достатъчно зряла и зная, че е ужасно да признавам това, но не съм достатъчно зряла, за да се грижа за дете“, споделя Бардо няколко години по-късно.
Бриджит отново е тласната към депресия от същите медии, които постоянно я възхваляват. Тя мразела ордите от репортери, които я следвали по петите и я разкривали безмилостно. Нейната красота достига зенита си през 60-те години и филмовата й кариера рухва в края на десетилетието.
Бардо има връзки с колегата си Уорън Бийти, музикантите Серж Гейнсбур, Нино Ферер, Баб Загури преди да се омъжи за третия си съпруг, германския милионер и плейбой Гюнтер Закс в Лас Вегас. Закс спечелил сърцето й, като обсипал дома й в Сен Тропе с рози, пуснати от самолет.
актри
Бардо започва певческа кариера в началото на 60-те години. Между 1962 и 1982 г. тя записва около 70 песни. Бриджит напуска киното през 1973 г., „за да не се случи така, че киното да я напусне. Това е много типично за Бардо, да поема инициативата и продължава напред“, разкрива биографичната й книга.
Самотна и нещастна през 40-те си години, тя се омъжва за четвъртия си съпруг Бернар д-Ормал през 1992 година. Бизнесменът е бивш съветник на крайнодесния Национален фронт. Прямата актриса е глобявана заради расистки коментари срещу мюсюлманите.
В момента Бардо живее в „Ла Мадраг“, усамотено имение в Сен Тропе, което притежава от 1958 година. Тя винаги е отказвала да прави упражнения или да използва пластична хирургия за разлика от връстничките си Джейн Фонда и София Лорен. „В напреднала възраст Бардо отново е предизвикателство за доминиращите обществени норми, този път за тези, които принуждават жените, най-вече филмовите звезди, да не признават възрастта си колкото се може по-дълго“, се казва в биографичната книга.
Актрисата страда днес от артрит и използва бастун, но няма да се подложи на операция за смяна на бедрена кост. „Вече не мога да ходя, не мога да плувам. Но съм късметлийка, като виждат колко страдат животните. Изведнъж откривам, че няма от какво да се оплаквам“, казва Бардо.
Източник: Виа Понтика