Патомския кратер, е мистериозен обект, чийто произход още тъне в загадка
Конусът на Колпаков, известен още като Патомския кратер, е мистериозен обект, разположен на 300 километра от град Бодайбо в Иркутска област. Необичайната му форма отдавна привлича вниманието на изследователите. Най-вечезащото конусът на Колпаков е като метеоритен кратер от Луната или Марс.
История на откритието
Руснаците започват да овладяват крайния източен район на Иркутск след 1846 г. – преди това територията на сегашния регион Бодайбо е била изключително слабо населена – тук са минавали предимно местни ловци.
Дотогава никой не обърнал внимание на потока, носещ загадъчното име „Полетът на огнения орел“ в Якут. Това име обаче прозвучава по съвсем нов начин в светлината на съществуването на обекта, открит от експедиция, ръководена от Вадим Колпаков в планината Витим-Патом. През 1949 г. група геолози направи геоложка карта на района – и се натъкна на нещо напълно удивително.
Кратерът Патом представлява удължена на 220 метра елипса и увенчана с конус. Височината на пръстеновидния вал е от 4 до 40 метра, а диаметърът му е 86 метра. Централният слайд е с височина до 12 метра. Минералът, от който е съставен обектът, е сиво натрошен варовик с общо тегло до един милион тона.
Теории за произхода
Бяха представени огромен брой версии за появата на конуса Колпаков. Например има една доста екзотична теория за произхода, че е създаден от човека, основана на факта, че външно кратерът прилича на минен терикон. Други изследователи говорят за ядрена реакция в земните дълбини или дори за катастрофа на извънземен кораб – това, според тях, може да е причината за високото съдържание на уран и стронций в дървесината на дърветата, растящи върху кратера.
Една от основните версии, към които клонят много учени, включително и откривателят Колпаков, е падането на свръхплътен метеорит в крехка скала. На Луната кратери с тази форма се образуват в резултат на „бомбардировка с метеорити“ при липса на атмосфера. Но за земните условия появата им е напълно нетипична.
Конусът на Колпаков практически не е претърпял естествена ерозия и не е погълнат от тайгата. Малко вероятно е обаче да е възникнал през миналия век – в този случай, например, както в района на инцидента с Тунгуския метеорит, наоколо ще има паднали дървета.
Приблизителната възраст на обекта може да се отсъди от факта, че по склона на кратера расте 200-годишна лиственица, а в основата има дърво на 423 години.
Въпреки че не са открити фрагменти от метеорит, учените са сигурни, че все още съществуват.
„Вероятно метеоритът лежи и очаква изследователите на голяма дълбочина (най-малко 200 метра) от повърхността: там и се е вдривил. И тази експлозия само набъбнала земната повърхност“, пише през 1968 г. на страниците на списанието „Знание-сила“ Александър Портнов, кандидат на геоложките и минералогични науки.
Други версии, които свързват Патомския кратер с дълбока геоложка активност (например магматична или хидрологична), сега се считат за по-авторитетни. Аргументи в полза на това бяха събрани от геолози по време на няколко експедиции през 2000-те години. Според тези теории, донякъде сходни помежду си, конусът се е образувал постепенно, появявайки се преди около 500 години. Скалата била просмукана от емисии на газ. Отделни етапи от формирането на кратера са отразени в пръстеновидния модел на дърветата, растящи наоколо. Възможно е в бъдеще тук да се появи истински вулкан.
Проклятието на Патомския кратер?
В момента местните жители не рискуват да ходят в близост до „Гнездото на огнения орел“, както наричат конуса. Слуховете, че мястото е прокълнато, се появяват през 2005 г., когато Евгений Воробьов, ръководител на експедиция от седем души, изучавал кратера, изведнъж умира от сърдечен удар, не достигайки целта с шест километра. Големи животни не се срещат близо до кратера в тайгата.
През 2011 г. правителството на региона Иркутск обяви намерението си да създаде регионален природен парк в района и да развива туризма тук, но няма информация за бъдещата съдба на тази инициатива.
източник: pochivkablitz.bg