Съществуват църковни предания,
а има и народни поверия, които прескачат църковната ограда. Обикновено Църквата се справя с тях – някои отхвърля, други „опитомява”, тъй като дори измислените събития могат да носят съзидателен смисъл.
Те могат да представляват своеобразна висша истина. Но някои противоречащи на църковното учение народни предания все пак успяват да изплуват от време на време.
Става дума за „триръката” версия на известната икона на Богородица „Троеручица”. Неизкушеният зрител изпитва неизменно удивление, когато се изправи пред това изображение, защото на иконата Божията майка е с три ръце! Какво означава това?
Има два варианта -да се поровите в специализираната литература или да измислите собствена версия в зависимост от фантазията си. Понякога се създават ситуации, когато хора, склонни към окултизъм и „мъдростта на Изтока”, прокарват категоричен паралел с многоръките източни божества. Това обяснение звучи ни повече, ни по-малко нелепо от „трите ръце символизират Светата троица”.
Но ако сравним изображението с оригинала, който се съхранява в Хилендарския манастир, ще видим съществена разлика. „Третата” ръка не е изписана на иконата, а е изработена от метал и поставена върху образа.
Църковното предание свързва тази добавка с житието на великия светец Йоан Дамаскин.
Преподобният Йоан Дамаскин (Дамаски) е сириец, живял през VII -VIII век в завоюваната от арабите Сирия. Светското му име е Мансурибн Сержун. Той произхожда от знатен род и служи в данъчната администрация на арабския халифат (някои предания го издигат едва ли не до везир). По-късно Мансур се оттегля в манастир и става известен като богослов и химнограф. Предание от IX век описва следната история.
Агиографът разказва, че като син на високопоставен чиновник, Йоан Дамаскин след смъртта на баща си наследява неговата длъжност в двора на халифа и дори се издига още по-високо, като става пръв съветник на владетеля, макар и против волята си, тъй като е склонен към уединен монашески живот.
Когато във Византийската империя при Лъв III започва преследването на иконите, Йоан Дамаскин съставя послание против ереста на иконоборците, което бързо се разпространява в християнския свят.
император Лъв решава да оклевети Йоан пред халифа. По негова заповед придворните писари съставят писмо от името на Дамаскин, като подправят почерка му, в което той призовава императора да нападне Дамаск, докато всъщност между халифа и Византия действа мирен договор.
Разгневеният император Лъв III изпраща лъжливото писмо до халифа заедно с уверенията си в неотклонното спазване на мирния договор. Халифът повярва, разгневява се на своя министър и заповядва да отрежат ръката му, която според него е съставила „предателското писмо”, и да я окачат на пазара в Дамаск на всеобщ присмех и охулване.
Оклеветеният Йоан измолва от халифа да му бъде върната ръката. След дълги молитви пред иконата на Богородица ръката му отново зараства на мястото си. Като вижда това несъмнено чудо, халифът признава непорочността на свети Йоан и се съгласява да го пусне да отиде в манастир, за което той постоянно моли господаря си.
В памет на това чудодейно изцеление Йоан Дамаскин изработва от сребро модел на собствената си ръка и в знак на благодарност я поставя на иконата на Богородица, чрез чиито свети молитви получава изцеление.
Така гласи преданието. И иконата, наречена „Троеручица”, която се съхранява в Хилендарския манастир в Света гора, се смята за същата онази, пред която се моли и свети Йоан.
Може да се каже, че и преданието, и връзката на преподобния Йоан с атонската икона не са напълно безспорни факти. Историците и изкуствоведите биха могли да представят своите аргументи. Например може да се отбележи, че атонската „Троеручица” не се отнася към времената, в които е живял преподобният Йоан. Но същността тук не е в противоречията.
За цялата християнска история са зафиксирани множество чудни изцеления, получени след горещи молитви пред една или друга икона. И досега в различни кътчета на християнския свят съществува обичаят в знак на благодарност на иконата да се окачва миниатюра на излекувания орган. Обичаят, разбира се, не е безспорен, още повече че точно такъв е съществувал и в античното езичество. И все пак той обяснява много неща.
Копията на чудотворната Хилендарска икона се множат и разпространяват из целия свят. Но копирането невинаги гарантира качествено изпълнение. И ето че след известно време се появяват копия, на които сребърната ръка, поставена върху иконата, започва да се изобразява като жива. А с времето художниците превръщат тази ръка в неизменен атрибут на Божията майка. И този вариант също се разпространява в множество копия.
Църквата се опитва да се бори с такова нарушаване на канона. Синодът издава укази, но навиците и суеверията са трудно изкореними. И дори днес, когато са издадени толкова книги по християнска иконография, продължават да се тиражират копия на иконата с безсмислената трета ръка. Но за радост на фона на тези фалшификати се срещат и прекрасни образци на съвременната иконопис.
инфо: popantofi.com