Дали Годзила е бил вдъхновен от дебел работник на снимачната площадка? Дали зад граф Дракула не стои повече британски актьор, отколкото източноевропейски принц? И дали Чъки идва от малко момче и неговата зловеща кукла в Кий Уест? Нека погледнем към някои от най-известните истории за истински хора, вдъхновили измислени чудовища.
Робърт Юджийн Ото и неговата кукла са вдъхновили Чъки
Според историята, Ото получил куклата от бахамски слуга, който имал проблем със семейството му. Хората чували Ото да говори на куклата (и тя да му отговаря) и твърдели, че когато той обвинявал за разни неща куклата, изражението по лицето й се променяло. Макар младият Ото да е отговорен за раждането на тази легенда, историите продължили дори след смъртта му. Малко момиче, което открило куклата, твърдяло, че Робърт, както е кръстена играчката, се движел сам и дори я нападнал. Днес, куклата е туристическа атракция.
Сър Хенри Ървинг е вдъхновил Дракула
Влашкият принц Влад III, член на Ордена на дракона, е дал на вампира на Брам Стоукър име и родина, но множество източници посочват, че артистът сър Хенри Ървинг (Sir Henry Irving) е вдъхновил автора. След като написал положителна рецензия за изпълнението на Ървинг в „Хамлет“, Стоукър бил поканен в хотелската стая на артиста, където усетил магнетизма му. Ървинг бил красив и привличал хората, които не го харесвали, но били очаровани от него.
Жил дьо Ре е вдъхновил Саурон от „Властелинът на пръстените“
Жил дьо Ре е известна фигура от френската история, най-вече с две неща: бил се е редом до Жана Д‘Арк и е убил десетки, може би дори стотици деца. След като служил като командир в кралската армия през Стогодишната война, Жил се затворил в имението си и започнал да се занимава с алхимия и окултизъм.
През 1440г, той бил арестуван и осъден за ерес от църковния съд, и за отвличане, мъчение и убийство на множество деца, от гражданския съд. Той признал след изтезание – една от причините мнозина да смятат, че всъщност не е бил виновен за престъпленията, в които е обвинен – и бил обесен.
Но не историческият Жил дьо Ре е вдъхновил Толкин за страховития Саурон. Бил е героят, базиран на него, който се споменава в историческата мелодрама „Черният Дъглас“ от Самюел Ръдерфорд Крокет. В нея, Жил е сатанист, който се съюзява с вещер-върколак и глутница необикновени вълци. Толкин без съмнение е прочел книгата като малък, но историците спорят по въпроса колко точно е повлияла тя върху творбите му след години.
Уилям Броуди е вдъхновил д-р Джекил и г-н Хайд
Почти няма съмнение, че майстор Уилям Броуди е послужил за вдъхновение за Робърт Луис Стивънсън, когато е писал историята за учения, живеещ двойствен живот. За своите съседи, Броуди бил уважаван майстор на шкафове и градски съветник на Единбург, но тайно работел като крадец, отчасти за да финансира хазартните си занимания, любовницата си и извънбрачните си деца. Занаятът всъщност му помогнал да обира хората. Той знаел тайните на ключалките в шкафовете на клиентите си и правил копия на ключовете. През 1778г бил осъден и обесен.
Джон Грей е вдъхновил Дориан Грей
Героят от „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд вероятно е бил, по времето, когато авторът е писал историята, обектът на вниманието му. Биографът на Уайлд, Ричард Елман, описва това като „форма на ухажване“, насочена към поета Джон Грей, приятел на Уайлд. Истинският Грей бил красив и имал много богати обожатели, а Уайлд го срещнал през 1989г, точно преди да му бъде възложено да напише кратък роман.
Работник на снимачната площадка е вдъхновил Годзила
„Годзила“ е роден от успеха на филми като „Кинг Конг“ и „The Beast from 20,000 Fathoms“, но от десетилетия се разказва историята как самият звяр (или поне името му) е вдъхновен от служител на студио Toho, който бил с наднормено тегло и му се носел прякора „Годжира“ (комбинация от горира – „горила“ – и куджира – „кит“).
Легендарният Годжира обаче може да не е съществувал наистина. През 1998г, BBC излъчва документален филм, в който Кими Хонда, вдовицата на Иширо Хонда, изразява съмненията си относно произхода на името на Годзила. „Смятам, че името на чудовището е избрано след много внимателна дискусия между г-н Танака, г-н Цубурая и моя съпруг. Сигурна съм, че сериозно са помислили по въпроса.“