Леонид Рогозов е общопрактикуващ съветски лекар, който участва в шестата Съветска антарктическа експедиция през 1960-1961 г. По това време е единственият лекар в станция „Новолазаревская“. Получава възпаление на апендикса и единственият начин да се спаси е като се самооперира. Неговата история се превръща в един от най-известните случаи, на хора, които извършват операции върху себе си.
През 1961 г. Рогозов е изпратен в новопостроената руска база на Антарктида. Заедно с останалите 11 човека от екипа е изолиран от външния свят от март месец същата година заради силния полярен вятър.
Сутринта на 29 април 1961 г. лекарят започва да чувства отпадналост, гадене и вдига висока температура. По-късно се появява и болка в долната дясна част на корема. Симптомите са ясни – развива апендицит.
Състоянието му с влошава, а вариантите пред него не са много
Невъзможно е да бъде транспортиран, не могат да го вземат с хеликоптер заради снежните бури и няма друг лекар в базата. Единственият начин да оцелее е сам да извърши животоспасяващата операция. Рогозов пише в дневника си:
„Изглежда, че имам апендицит. Мълча си, дори се усмихвам. Защо да плаша приятелите си? Кой може да ми помогне? Досегът на един изследовател с медицината навярно се ограничава до посещение на зъболекарски кабинет.“
Започва самолечение с антибиотици и студени компреси, но не вижда подобрение – температурата му се покачва, а повръщането зачестява.
„Снощи изобщо не спах. Боли ме дяволски много! Снежна буря бичува душата ми и тя вие като сто чакали. Все още няма симптоми, че операция е наложителна, но усещам, че лоша поличба тегне над мен… Това е… Ще трябва да премисля единствената ми опция за спасение – да се оперирам сам… Почти невъзможно е… но просто не мога да стоя със скръстени ръце и да се предам „, пише в друга страница от дневника му.
Операцията започва на 1 май 1961 г. в 2 часа на обяд, местно време.
Помощници са шофьор и синоптик. Те подават инструментите на лекаря и държат огледало, показващо труднодостъпните места, докато Рогозов е полулегнал и леко приведен настрани. След 30-40 минути лекарят започва да си прави кратки почивки поради замайване. Накрая успешно премахва апендикса, който вече е много лошо засегнат от инфекцията. Прилага антибиотици и затваря раната.
Цялата операция трае час и 45 минути. От време на време двамата, които помагат на Леонид, правят снимки, за да документират операцията.
„Работих с ръкавици. Беше ми трудно да виждам какво правя. Огледалото помага, но и пречи, защото показва нещата наобратно. Работих главно по усет. Кръвотечението беше доста обилно, но си почивах, за да съм сигурен, че няма да изгубя съзнание. Докато отварях инфекцията, засегнах сляпото черво и трябваше да го зашия.
Изведнъж ми мина през ума, че сигурно съм се наранил още без да забележа. Ставах все по-безсилен и ми беше все по-замаено. На всеки 4-5 минути си почивах за 20-25 секунди. Най-накрая стигнах и до него – проклетия апендикс. С ужас забелязах тъмното петно върху него. Това означаваше, че само до ден е щял да се спука.
В най-трудния момент на отстраняването му сърдечният ми ритъм се забави, а ръцете ми омекнаха. Мислех си, че нещата няма да свършат добре. И после изведнъж осъзнах, че всъщност вече съм спасен.“, разказва той след операцията.
За няколко дни Рогозов значително се подобрява –
температурата му се нормализира до пет дни, а след седем дни конците от шевовете са готови за премахване. До две седмици започва да върши обичайните си дейности. Тази операция грабва вниманието на съветските граждани по това време и през 1961 г. Д-р Леонид Рогозов е награден с орден „Червено знаме“.
Операцията на д-р Леонид Рогозов е пример за човешката воля за живот. По-късно през годините той отхвърля всички опити да се величае делото му. „Работа като всяка друга и живот като всеки друг.“, казва често той с усмивка.
Д-р Рогозов умира на 66г. през 2000 г. в Санкт Петербург от рак на белите дробове.
инфо: vesti.bg / Деница Георгиева