Home Любопитно Историята на един лекар, който няма друг избор, освен да се оперира сам

Историята на един лекар, който няма друг избор, освен да се оперира сам

от izumitelno
0 коментар 9,1K преглеждания

Леонид Рогозов е общопрактикуващ съветски лекар, който участва в шестата Съветска антарктическа експедиция през 1960-1961 г. По това време е единственият лекар в станция „Новолазаревская“. Получава възпаление на апендикса и единственият начин да се спаси е като се самооперира. Неговата история се превръща в един от най-известните случаи, на хора, които извършват операции върху себе си.

През 1961 г. Рогозов е изпратен в новопостроената руска база на Антарктида. Заедно с останалите 11 човека от екипа е изолиран от външния свят от март месец същата година заради силния полярен вятър.

Историята на един лекар, който няма друг избор, освен да се оперира сам

Сутринта на 29 април 1961 г. лекарят започва да чувства отпадналост, гадене и вдига висока температура. По-късно се появява и болка в долната дясна част на корема. Симптомите са ясни – развива апендицит.

Състоянието му с влошава, а вариантите пред него не са много

Невъзможно е да бъде транспортиран, не могат да го вземат с хеликоптер заради снежните бури и няма друг лекар в базата. Единственият начин да оцелее е сам да извърши животоспасяващата операция. Рогозов пише в дневника си:

„Изглежда, че имам апендицит. Мълча си, дори се усмихвам. Защо да плаша приятелите си? Кой може да ми помогне? Досегът на един изследовател с медицината навярно се ограничава до посещение на зъболекарски кабинет.“

Започва самолечение с антибиотици и студени компреси, но не вижда подобрение – температурата му се покачва, а повръщането зачестява.

„Снощи изобщо не спах. Боли ме дяволски много! Снежна буря бичува душата ми и тя вие като сто чакали. Все още няма симптоми, че операция е наложителна, но усещам, че лоша поличба тегне над мен… Това е… Ще трябва да премисля единствената ми опция за спасение – да се оперирам сам… Почти невъзможно е… но просто не мога да стоя със скръстени ръце и да се предам „, пише в друга страница от дневника му.

Операцията започва на 1 май 1961 г. в 2 часа на обяд, местно време.

7

Помощници са шофьор и синоптик. Те подават инструментите на лекаря и държат огледало, показващо труднодостъпните места, докато Рогозов е полулегнал и леко приведен настрани. След 30-40 минути лекарят започва да си прави кратки почивки поради замайване. Накрая успешно премахва апендикса, който вече е много лошо засегнат от инфекцията. Прилага антибиотици и затваря раната.

Цялата операция трае час и 45 минути. От време на време двамата, които помагат на Леонид, правят снимки, за да документират операцията.

„Работих с ръкавици. Беше ми трудно да виждам какво правя. Огледалото помага, но и пречи, защото показва нещата наобратно. Работих главно по усет. Кръвотечението беше доста обилно, но си почивах, за да съм сигурен, че няма да изгубя съзнание. Докато отварях инфекцията, засегнах сляпото черво и трябваше да го зашия.

Изведнъж ми мина през ума, че сигурно съм се наранил още без да забележа. Ставах все по-безсилен и ми беше все по-замаено. На всеки 4-5 минути си почивах за 20-25 секунди. Най-накрая стигнах и до него – проклетия апендикс. С ужас забелязах тъмното петно върху него. Това означаваше, че само до ден е щял да се спука.

В най-трудния момент на отстраняването му сърдечният ми ритъм се забави, а ръцете ми омекнаха. Мислех си, че нещата няма да свършат добре. И после изведнъж осъзнах, че всъщност вече съм спасен.“, разказва той след операцията.

За няколко дни Рогозов значително се подобрява –

температурата му се нормализира до пет дни, а след седем дни конците от шевовете са готови за премахване. До две седмици започва да върши обичайните си дейности. Тази операция грабва вниманието на съветските граждани по това време и през 1961 г. Д-р Леонид Рогозов е награден с орден „Червено знаме“.

8

Операцията на д-р Леонид Рогозов е пример за човешката воля за живот. По-късно през годините той отхвърля всички опити да се величае делото му. „Работа като всяка друга и живот като всеки друг.“, казва често той с усмивка.

Д-р Рогозов умира на 66г. през 2000 г. в Санкт Петербург от рак на белите дробове.

 

инфо: vesti.bg / Деница Георгиева

Може да харесате още

Оставете коментар