Дори и когато ви е най-студено, си помислете за хората в тундрата.
Къде се мият, как ходят до тоалетна, как раждат? На пръв поглед съвсем обикновени въпроси, които дори не си задаваме нашия обикновен, градски живот.
Но за хората, водещи чергарски условия на живот и то при такъв студ в ледената тундра, не е съвсем лесно.
В техните юрти няма душ кабини, вани, канализация, а славното биде пък отсъства от езика на малките народи на Севера. Някои от тях дори не са виждали тоалетна!
Разбира се, че никой от тях не влачи по време на преходите си биотоалетни и въпросите за естествените нужди се решават по един съвсем природен начин.
Още повече – на тях им се налага да събират цялото си имущество едва ли не на всеки два – три дни – това става, когато елените стъпкват всичко прекалено бързо и изяждат целия мъх в наоколо и, за да не гладуват, се налага да се придвижват все по-даече и по-далече.
За обичаите разказва пред американски пътешественик хантийското момиче на име Уна Пелки.
Разговорът му с нея е публикуван под формата на интервю в блога му, след като се завръща от Сибир.
– През зимата е съвсем просто, отивам встрани, с крак издълбавам дупка, клякам и се оглеждам да няма някой наоколо“, твърди тя.
– Но защо се оглеждате – едва ли някой в глухата тундра ще гледа, та нали всички сте свои.
– Оглеждам се за елените. Те са хитри създания и щом видят някой, веднага тръгват към него, очаквайки нещо за ядене.
– Но защо, нали ходите до тоалетна, това не е храна?
– На елените все не им достига сол. Затова и за тях „жълтият сняг“ е като лакомство. Понякога могат да те изненадат в неподходящ момент и това е опасно.
Да ходят до тоалетна и на мъжете, и на жените им помагат специфичните дълги до земята дрехи, които носят.
Когато клякат в снега, те закриват откритите части на тялото от вятър или студ. А пък през лятото, когато въздухът гъмжи от комарите, също служат за прикритие.
– Как ходите на баня?
– Имаме си нещо като мивка.
Уна Пелки разказва, че се мият основно през лятото. Зимата е трудно заради постоянното преместване и ограничените запаси от средства за огрев. Тогава е трудно често да разтопяват сняг и да го нагряват.
Максималното, което правят, е да закачат на входа да юртата съд с вода, където се мият.
– Къде раждате тогава, не ходите ли като другите в болница, в цивилизацията?
Уна Пелки отново се смее.
– Сами, справяме се. Мъжът помага. Тези, които са близо до градовете или селцата, разбира се, отиват в болница. Но ние тук сме далеко.
Затова и, когато се разболеем, се лекуваме сами, когато раждаме, се оправяме и накрая, когато умираме – пак разчитаме на хората в общността.
инфо: pochivka.blitz.bg